Българското земеделие: десет години ОСП - резултати и бъдещи предизвикателства след 2020 г.

Красимира Кънева, Димитър Николов, Пламена Йовчевска

Резюме: Статията е посветена на резултати от изследвания на ИАИ, открояващи значението на земеделието за националната икономика, тенденциите в развитието на основните производствени подотрасли, преструктурирането, ефективността и финансовата стабилност на земеделските стопанства по размер и специализация. Целта е да се направи оценка на ефекта от прилагането на директните плащания и обвързаната подкрепа по ОСП, и основните мерки на ПРСР. Анализират се очакваните ефекти от въвеждането на новите механизми в ОСП 2114–2020 и възможните предизвикателства пред ОСП 2020+. Използват се дескриптивен, сравнителен и регресионен анализ. Данните са от отчети на МЗХ и ДФЗ, оценките за ПРСР, наблюденията и периодичните издания на Системата за земеделска и счетоводна информация (СЗСИ) за периода 2007–2016 г. Констатира се, че значението на аграрния отрасъл, изразено чрез дела в БВП, намалява, въпреки че БДС от земеделието леко нараства. Броят на земеделските стопанства силно се понижава, основно при дребните животновъдни и смесените стопанства. Ефективността на производството нараства в резултат от значителното увеличение на доходите от субсидии. Без тях нормата на рентабилност е ниска или отрицателна и застрашава възпроизводството на стопанствата. Схемата за директни плащания на площ (СЕПП) спомага за увеличение на нетния доход в стопанствата, но тласка земеделието към небалансирано развитие. Устойчивостта на отрасъла не се гарантира, тъй като производителите конюнктурно се ориентират към дейности, носещи най-висока субсидия, а не най-добра перспектива. Обвързаната с производството подкрепа има положително въздействие за преразпределение на субсидиите към сектори с малък размер земя. Тя не води до нарастване на производството, което е необходимо за България, а само повишава доходите. ОСП 2014-2020 отстранява някои изкривявания, но не променя логиката на субсидирането. Значителният финансов ресурс на ПРСР стимулира възстановяването на земеделието, но разпределението на средствата по приоритети е недостатъчно обосновано и води до разминавания между цели и резултати. Недостатъците в приложението на ОСП и ПРСР поставят значими предизвикателства пред ОСП 2020+. Според нас, България следва да представи различна гледна точка и да направи предложения за механизми и стимули, осигуряващи нарастване на производството на животинска продукция, повишаване на конкурентоспособността на производството и ефективното използване на ресурсите, заделяне на по-голям дял от средствата за модернизация на животновъдните стопанствата и облекчаване на процедурите за това, акцентиране само на най-важните екологични проблеми, включване на изискванията за опазване на околната среда и дивата флора и фауна като задължение за всички стопани, получаващи субсидии. Субсидирането на площ следва да се промени, като освен размера на земята се отчитат и други фактори в стопанството.

Ключови думи: земеделие; ОСП; ПРСР; СЕПП

Дата на публикуване: 2018-11-21