Постижения и предизвикателства на устойчивото аграрно развитие в България и Китай

Храбрин Башев

Резюме: В статията се обобщават основните постижения и се характеризират най-важните предизвикателства на устойчивото аграрно развитие в България и Китай на настоящия етап. Направеният сравнителен анализ установи, че през последните няколко десетилетия в България и в Китай се извърши безпрецедентна модернизация на институционалната структура в селското стопанство, като се преобрази законодателната и нормативната уредба, степента и формите на обществена интервенция в/и подкрепа на отрасъла, значимостта и многообразието на частните и колективни структури на производство, маркетинг, продоволствена сигурност, екоуправление и др. И в България, и в Китай, в отделните райони на всяка страна, съществува значителна специфика на социално-икономическите условия, природните дадености, институционалната структура, културно-историческото развитие, ефективността на общественото управление и многообразните предизвикателства. Съвременното развитие на селското стопанство в двете страни се характеризира с редица сходни социално-икономически и екологически предизвикателства, най-важни от които са: ниска сравнителна продуктивност и конкурентоспособност на голяма част от селскостопанското производство; нееднаква обществена подкрепа на различните типове ферми, подотрасли на производството и райони на страната; нарастващи различия в доходите и равнището на живот на населението в различните райони, сектори на икономиката и типове стопански организации; непълно включване на всички заинтересовани страни (на всички нива) за вземане на управленчески решения, контрол, оценка на устойчивостта и т.н.; застаряване на населението в селските райони и липсата на млади и квалифицирани работници във фермите; наличие на голям неформален сектор с неконтролирани продукти за качество, безопасност, интелектуална собственост, екология и др., и с доминиращи неформални (включително и незаконни) структури; значителен деградиращ ефект от развитието на селското стопанство върху земеделските земи, води, въздух, биоразнообразие и т.н.; сериозни рискове за продоволствената сигурност в бъдеще, предвид тенденциите в развитието на производството и потреблението, и др. Предвид изключителната им теоретична и практическа важност, подобни сравнителни изследвания следва да продължават и да се задълбочават, като се използват микроикономически и други данни, дълбочинни изследвания, case studies (изследване на случай /казус/) и т.н.

Ключови думи: България; Китай; екоуправление; структура на производство; устойчиво аграрно развитие

Дата на публикуване: 2019-01-16