Методически подход при измерване на социалната устойчивост в земеделието

Минка Анастасова-Чопева

Резюме: През последните десетилетия значението на социалната устойчивост все повече се разширява, нараства и тази тенденция ще продължава в бъдеще. На преден план все по-ясно изпъква ролята на индивида, на отделната личност, като част от дадена група или от гражданското общество. Главна (и по-дългосрочна) цел на социалната устойчивост е общественото сплотяване, а по-конкретните цели, в по-близък времеви план, са свързани с възможностите за личностно развитие и участието в процесите по вземане на решения във всички обществени сфери. Социалната устойчивост в земеделието, заедно с останалите три аспекта (икономически, екологичен, управленчески), е неразделна част от модела на устойчивостта на селското стопанство. Целта на статията е да се представят главните елементи, същността и съдържанието на социалната устойчивост в контекста на Глобалния договор на ООН за човешките права и на тази основа са разгледани основите на методическия инструментариум за измерване равнището на социалната устойчивост в земеделието. При разработването на методическия подход за измерване на социалната устойчивост са взети предвид, от една страна, изложените общи концепции на социалната устойчивост, и от друга, специфичните особеност на земеделския отрасъл. Сърцевината на статията е предложената система от принципи, критерии и показатели на социалната устойчивост в земеделието на макро и микро (ферма) равнище. На основата на експертната оценка и на резултатите от дългогодишни изследвания на Института по аграрна икономика (ИАИ) в сферата на социалните проблеми в отрасъла се определят референтни стойности на съответните показатели.

Ключови думи: земеделие; критерии; показатели; принципи; социална устойчивост

Дата на публикуване: 2019-07-11