Зеленчукопроизводството в България състояние и проблеми

НИНА КОТЕВА

Резюме: Резултатите от проведеното изследване показват, че от началото на 90-те години зеленчуко- и картофопроизводството са в криза. Секторът се характеризира с трайни тенденции на намаляване на площи, производство, влошаване на качеството и отлив на производители. Едрото, специализирано зеленчукопроизводство се превръща в многоасортиментно, нископроизводително, дребно и несигурно производство. България загуби силните си позиции на традиционен производител и износител на зеленчуци. Основните причини за негативните тенденции са липсата на целенасочена аграрна политика в предприсъединителния период, подкрепа и стимули за развитието на подотрасъла. Преобладаващото дребно производство, по-ниско равнище на техническо и технологично развитие, вертикална и хоризонтална интеграция, недостатъчната степен на сдружаване на производителите ще породят нови проблеми пред земеделските стопанства при прилагане на регулаторните механизми и мерки на ОСП на ЕС и ще ограничи подкрепата в сектора. Направената оценка за влиянието на ОСП на ЕС показва, че равнището и насоките на подкрепа не са достатъчни за преодоляване на неблагоприятните тенденции в зеленчукопроизводството. Необходима е активна аграрна политика и сериозна държавна подкрепа за ускоряване на процесите на адаптиране към европейските изисквания и стандарти, за създаването на благоприятна икономическа среда за укрепване на земеделските стопанства и превръщането им в жизнеспособни пазарно ориентирани стопански единици, за да реализираме потенциалните възможности, с които разполага нашата страна за изграждането на устойчив, конкурентноспособен и експортноориентиран сектор.

Ключови думи: аграрна политика; земеделски стопанства; ОСП; обща организация на пазара; картофопроизводство; зеленчукопроизводство

Дата на публикуване: 2024-09-03