Методически подход за определяне на представителна извадка от земеделски стопанства в България

Минка Анастасова-Чопева

Резюме: Целта на статията е да представи методологията за определяне на представителна извадка от земеделски стопанства и резултатите от нейното приложение. Поставената цел е обусловена от факта, че голяма част от научните изследвания на земеделските стопанства се базират на информация от извадкови анкетни проучвания. Използван е методът на районирането, съчетан с модела на двустепенната гнездова извадка. При определянето на броя и състава на областите (гнездата) и земеделските стопанства са съблюдавани изискванията, гарантиращи възможността в извадката да попаднат областите и съответно ЗС, които възпроизвеждат в достатъчно висока степен структурата на земеделските стопанства по тяхната специализация. Изчислени са две дисперсии: едната, наречена междугнездова, която представлява величината на дисперсията във всеки един район на планиране, а втората се отнася до дисперсията вътре в самите области или т.н. вътрешногнездова дисперсия. Това е извършено, за да се постигне необходимото съответствие между структурата на ЗС от генералната съвкупност по производствената специализация и тяхната структура в извадката. Допълнително са използвани още два показателя за доказване представителността на извадката. Първият отразява степента на съответствие между средния брой земеделски стопанства в едно гнездо (област) от извадката и средния брой земеделски стопанства в една област от генералната съвкупност. Вторият показател измерва степента на съответствие между вариацията в избраните гнезда от извадката и общата вариация в генералната съвкупност. Имайки предвид получените стойности на междугнездовата и вътрешногнездовата дисперсия при избора на областите, които ще попаднат в извадката, сме следвали следното правило. Първо, от всеки район на планиране е избрана тази област, която най-близко се доближава до средната за съответния район на планиране производствена структура на земеделските стопанства. Второ, допълнително са избрани тези области, които имат най-силно отклонение от производствената структура, изразяваща средната за района структура на земеделските стопанства. По този начин се гарантира, че в извадката ще попаднат области, които в достатъчна степен ще обхванат производственото разнообразие в съответния район и ще възпроизведат структурата на земеделските стопанства. В обхвата на извадката са включени стопанства от 20 области в страната. Областите, от които липсват земеделски стопанства в извадката, са такива, чиято структура по специализация е много
близка до структурата на съседни на тях области. Стойността на максимално допустимата грешка при гаранционен множител (t = 1,96) е равна на 4,74%. Следователно може да се твърди с 95% гаранционна вероятност, че действителните стойности на оценяваните параметри от анкетната информация ще се движат в границите на доверителния интервал – ±4,27%.

Ключови думи: региони; земеделски стопанства; максимално допустима грешка; представителност; извадка

Дата на публикуване: 2017-10-09