Зеленчуковите култури в България звено от устойчивото развитие на хранителната верига

Румен Попов

Резюме: Целта на статията е да се направи оценка на устойчивото развитие на производството на зеленчуци като звено от хранителната верига в сектор „Зеленчуци“ в България. За целта са използвани статистически данни за периода 2000–2015 г. Използваният модел за устойчивост включва индикатори в три групи – за средата за развитие, факторите на производство и резултативни. Тяхната характеристика в крайна сметка определя конкурентоспособността и устойчивостта на производството. Определени са тенденциите и моделът на развитие. Стойностите на показателите се сравняват с прагови стойности, т.е прави се сравнение с групи страни. В крайна сметка устойчивостта на зеленчукопроизводството се явява резултат от действието на следните фактори: 1. Нарастване/намаляване на дела на зеленчукопроизводството на международния пазар; 2. Нарастване на производителността на труда на отделни етапи от продоволствената верига; 3. Нарастване/намаление на величините за конкурентоспособност; 4. Нарастване на добавената стойност по отделни стадии на продоволствената верига. Като извод може да заключим, че силните страни на българското зеленчукопроизводство – благоприятен климат, земя и традиции, последователно се надмогват от недостатъците на средата и факторите за развитие. В резултат делът на България в световната търговия със зеленчуци намалява и страната се превръща в нетен вносител на зеленчуци. В крайна сметка в откритата среда на европейския пазар и засилващата се глобализация на световната търговия българското зеленчукопроизводство показва все още намаляваща устойчивост.

Ключови думи: индикатори; устойчивост; зеленчукопроизводство

Дата на публикуване: 2017-09-13