Добри практики във вътрешното управление на европейските земеделски кооперации и възможностите за прилагането им в България

Ангел Саров

Резюме: В контекста на глобалната икономика, либерализацията на пазарите и все по-засилващата се конкуренция земеделските кооперации в Европа адаптират вътрешното си управление, което все повече се доближава до капиталовите дружества. Според Европейската комисия преструктурирането на аграрния отрасъл е в синтез с иновации, насочени в организационни и социални модели, осигуряващи устойчиво развитие на средата. В тази връзка Комисията смята, че иновации „се генерират не само чрез научни изследвания и технологии, но и чрез нови маркетингови управленски решения”. Обратното твърдение също е приложимо, а именно, че приемането на различните модели за управление като константна величина ограничава възможностите за внедряване на нови научни методи за анализ и усъвършенстване на управленските структури. Целта на статията е да се направи анализ на иновативните управленски подходи в европейските земеделски кооперации и да се види каква е нагласата на управляващите органи в тези организационни структури, в България, за прилагането им. Обект на изследването са земеделските кооперации в страната, а предмет на анализа е управлението и, по-конкретно, възможностите за внедряване на добри практики. Производствените и пазарни тенденции налагат адаптивност и гъвкави методи на управление, често изискващи прехвърляне на отговорностите за вземане на решения от членовете към мениджърите. Вътрешното управление визира структурата, взаимовръзките между органите на организацията, делегирането на права за вземане на решения, отговорностите, разпределението на ползите. Управленските структури се дефинират като начин на подреждане на управленските органи, връзките между тях и средата, функциите, делегираните права и отговорностите за реализиране на поставените цели. Nilsson (1999) се спира на пет модела на финансовата структура на кооперацията. Bijman (2012) е разработил класификация на кооперациите въз основа на корпоративното управление. Внедряването на управленски практики от капиталовите дружества може да доведе до негативни последици върху кооперациите, отнасящи се до разминаване с общоприетата кооперативна идентичност. От началото на 2013 г. са проведени дълбочинни изследвания (case study) върху земеделските кооперации в България, в които обстойно са анализирани връзките между органите на управление и нагласите на председателите на кооперациите за иновативен управленски подход. Саse study налага използването на качествен метод за събиране на информация. Методологията изисква събраната информация да се потвърди и от собствени наблюдения върху изследваните обекти за по-дълъг период от време. Проведените изследвания показват двуполюсна нагласа на ръководните органи и членовете за внедряване на нови управленски подходи. Категоричното отхвърляне на поставения казус бе аргументирано – това би нарушило кооперативните принципи за автономност и независимост. Като доказателство се изтъква, че сдружението е „общност” и всякаква намеса отвън би означавала липса на кооперативна идентичност. Земеделските кооперации в България са ориентирани към традиционния модел на организация и управление. Все още кооперативните сдружения се възприемат като организационна структура, наследник от близкото минало, което възпрепятства нейното модернизиране и прилагане на иновативни подходи в управлението. Въпреки това се открояват и такива, които с готовност биха адаптирали европейски управленски практики, но при условие – запазване на кооперативните ценности и принципи.

Ключови думи: земеделски кооперации; идентичност на кооперациите; добри практики; управленски структури

Дата на публикуване: 2017-10-03