Равнище на потенциалната иновационна активност на земеделските кооперации в България

Ангел Саров

Резюме: Успешните кооперации допринасят за териториалното и социално сближаване между хората, както и за развитието на предприемачески и иновационни дейности. Динамичните промени в средата налагат земеделските кооперации да използват иновационни подходи и управленски умения. Важен фактор за постигане на висока конкурентоспособност е доброто управление на иновационната дейност. Целта на настоящата статия е да се проследят нагласите за иновационна активност на земеделските кооперации в България. Това изследване е част от анкетно проучване по Проект „Управление на иновациите в земеделието” (2013–2014) при Института по аграрна икономика. Анкетите на земеделските стопанства са проведени през 2013 г. с помощта на НССЗ. Изследването обхваща 28 области в страната. Анкетирани са 333 земеделски стопанства, от които 37 председатели на земеделски кооперации. Приложени са основно два типа изследване на потенциална иновационна активност на земеделските кооперации. На първо място е определена единичната потенциална иновативност на база различни видове нововъведения. Използван е метод на средно прeтеглената величина, след което е изследвана единичната потенциална иновационна активност на база земеделска кооперация. От направения анализ са изведени следните изводи: • Иновационната информираност и потенциалната иновационна активност на земеделските кооперации в България имат коефициент със средно равнище. • С понятието „иновация” се идентифицират предимно машини, техника и оборудване, което се дължи основно на зърнено-житната специализация на кооперативните сдружения. • Икономически са факторите, оказващи най-значимо влияние при мотивацията за иновации. • Опазването на околната среда не е мотивиращ фактор на земеделските кооперации за новости в земеделието.

Ключови думи: земеделски кооперации; иновации; иновационна активност; мотивация

Дата на публикуване: 2017-10-03