Възстановяване и устойчиво управление на напоителните и дренажни системи и тяхното използване като инструмент за адаптиране на българското земеделие към климатичните промени в региона

Пламен Петков, Красимир Дандов, Невяна Тенева

Резюме: Климатичните промени са един от главните икономически, социални и екологични аспекти, свързани със земеделското производство на България в днешни дни. Те ще бъдат предмет на още по-сериозно обсъждане в предстоящите години. Те са една от основните причини за променливост на доходите и за присъщите рискове в селското стопанство. В по-дългосрочен план влияят на технологията за отглеждане на някои растителни видове. Ролята на напояването и отводняването са познати и утвърдени с многогодишни изследвания и практически приложения в различни райони на България (напояване на културите, отводняване на наводнени почви, опазване на селскостопанска почва от наводняване), както и за развитието на българското земеделие и икономика, с цел получаване на устойчива растениевъдна продукция, при строго ограничени вредни ефекти от климатичните фактори през различни периоди на годината. Вземайки под внимание естеството и целите на напояването и всички дейности, включени в развитието му, свързаните с него инженерни съоръжения могат да се ползват като ефективни инструменти за ограничаване и предотвратяване на ефектите от климатичните промени, като: ефектите от сушата, липсата на вода и недостиг на растителни видове, от една страна, и от друга: преодоляване на вредния ефект на водата върху земеделската земя и селските райони от други екстремни метеорологични явления – наводнения, разрушаване на диги от прииждаща вода, преоводняване на земеделски земи и други. През последните две десетилетия вниманието, насочено към напоителните и дренажните системи в страната, е недостатъчно, поради което тази област е в криза, продължаваща до днес. За този период предишните правителства не успяват да намерят активна организация и финансови инструменти за устойчиво управление, поддържане и активно използване на съществуващата инфраструктура. Намаляването на напояваните площи продължава като резултат от много обективни и субективни причини. И в момента съществува физическо и морално амортизиране на цялата инфраструктура. Успешното въвеждане на напоителни съоръжения изисква развитие и използване на адекватна и иновативна политика, с реална програма за възстановяване и преструктуриране на всички направления, като се превърне в един от приоритетите на правителствената политика в областта на управлението на селското стопанство и водния ресурс. Докладът разисква текущите резултати и възможности в състоянието на напоителните и дренажни системи в България. Направен е анализ на положителните и отрицателни страни на предложената от Световната банка Стратегия за развитие на напояването и предпазване от вредното въздействие на водата. Предоставят се индивидуални решения, които са по-добре свързани с настоящото състояние и нуждите на българското земеделие, с цел подобряване на неговата адаптация към вредните влияния на климатичните промени.

Ключови думи: климатични промени; дренаж; иновативни подходи; напояване; стратегия

Дата на публикуване: 2018-01-31