Организация на директните плащания след 2013 г.

Румен Попов

Резюме: Директните плащания са инструментът, чрез който се реализират над 80% от обема на земеделските помощи. От тази гледна точка е необходима оценка на последиците на вече направените предложения на Комисията на ЕС за внасяне на нови елементи в разпределението и структурата на директните плащания за периода след 2013 г. Целта на настоящия доклад е да се анализират заявените промени, да се очертае виждането на България по тях и да се направят конкретни предложения по някои от главните проблемни области на директните плащания. Актуалното предложение на Комисията е: да се постигне по- справедливо разпределение на националните пакети чрез сближаване на нивата на подкрепа посредством директните плащания (ДП). Предлага се това да стане, като страните, чието равнище на ДП е под 90% от средното за ЕС, през течението на периода до го увеличат с 1/3 от тази разлика. Това преразпределение ще бъде финансирано пропорционално от пакетите на страните с плащания над средното за ЕС на хектар. От гледна точка на новите страни - членки предложението е незадоволително. Алтернативното виждане е - допълването да стане до средното за ЕС ниво на директните плащания и то дава значително по-изравнена подкрепа за единица площ. България е заинтересована от по-голяма гъвкавост на организацията на директните плащания, която да позволи по-равномерно разпределение на подкрепата между отделните подотрасли. Определени възможности в това отношение предлагат националните доплащания към директните плащания. Те отговарят на специфичните условия в страната и в отделни нейни райони, допринасят за запазване на важни селскостопански дейности, позволяват да се преодолеят в известна степен някои от дефектите на подкрепата чрез изплащаните на база на площ директни помощи, водят до по-балансирано и хармонично развитие на българското земеделие. Въвеждането на „зелен” компонент в директните плащания не трябва да води до ново неравенство в подкрепата на производството между страните и фермерите, нито до усилване на административната тежест на земеделската политика. Въпросът за оценката на ефекта от въвеждането на екологичния компонент е открит и България е силно заинтересована от изясняване на проблема. Българското земеделие ще бъде силно засегнато от въвеждането на лимит за подкрепата на големите стопанства. В крайна сметка, на интересите на България отговаря висок горен праг за подкрепа. Важната икономическа, социална, екологична и културна роля на малките ферми напълно оправдава подкрепата за тяхното запазване и конкурентоспособността им чрез директните плащания.

Ключови думи: ОСП; конкурентоспособност; директни плащания; национални доплащания

Дата на публикуване: 2018-01-31