Оценка и проблеми при прилагането на директните плащания на площ

Иванка Янакиева, Петър Кировски, Стоян Шопов, Антон Митов

Резюме: Целта на разработката е на базата на тригодишния опит от прилагане на мерките на площ земеделска земя да се направи оценка на напредъка на процеса и да се разкрият проблемите, които го задържат. Предмет на настоящето изследване са директните плащания на площ - основно Схемата за единното плащане на площ (СЕПП), Схемата за националните доплащания (СНД), Мярка 211 ”Плащания за природни ограничения на фермери в планинските райони” (НР1), Мярка ”Плащания за природни ограничения, различни от планинските” (НР2). Характеристиката и оценката на прилагането на директните плащания на площ се постига чрез система от показатели. Използвани са данни от Разплащателната агенция (РА) към фонд ”Земеделие” за периода 2007-2009 г. Резултатите от изследването показват, че успешно се усвояват средствата единствено при СЕПП и СНД, а при останалите мерки и схеми напредъкът е незадоволителен, особено при Мярка 214 “Агроекологични плащания” - 2%. Изброяват се и основните причини за това. Основната част от кандидат-бенефициентите са съсредоточени в СЕПП и СНД - 82%, и 18% са за НР. Значително по-ниският брой на кандидат-бенефициентите, от този на оторизираните за финансова подкрепа, е показател за сериозни нарушения на условията за допустимост. Най- голяма е тази разлика при НР. Бенефициентите - физически лица са над 90%, но те стопанисват много по-малко от площта, и обратното – при юридическите лица. Същата тенденция се наблюдава при подпомаганата земя по СЕПП и СНД, която е концентрирана главно в нисък процент бенефициенти с много едри стопанства, предимно зърнопроизводители в равнинните райони на страната. Мерките, свързани с устойчивото управление на земята в селските райони по Ос 2, имат много по-ниска усвояемост на бюджета и заемат както по-нисък дял от бенефициентите, така и от подпомаганата площ, и от сумата за подпомагане. Това е показател, че в тези райони фермерите са по-дребни и работят при условията на природни и/или агроекологични ограничения, обективно понижаващи равнището на доходите им. По тези причини те най-много се нуждаят от финансова подкрепа и компенсация, но получават най-нисък дял от финансовия ресурс. Групировките на подпомаганите стопанства по размер на подпомаганата площ показват допълнително задълбочаване на тези неблагоприятни съотношения чрез субсидирането. Те най-силно са изразени при юридическите лица. И при НР съществува стремеж към едро земеползване, но той е по-слаб поради естествени ограничения и допълнителните условия, повечето от които могат да се приемат за целесъобразни и за СЕПП и СНД. От трите вида санкции най-голям дял заемат санкциите за бъдещи периоди и то при НР. Намаляването им е сериозен резерв за повишаване на напредъка при тези мерки, особено при юридическите лица. След 2008 г. се забелязват положителни промени. Структурата и дина-миката на изменение в броя на бенефициентите и подпомаганата площ се наблюдава и при оторизираната сума при НР, като тук влияние оказват също промените в нивото на ставките на плащанията и съотношението между по-едри и по-дребни стопанства. Наблюдават се промени и в съотношението между средствата от европейските фондове и националния бюджет.

Ключови думи: бенефициенти; мерки за необлагодетелстваните райони; схема за национални доплащания; санкции; схема за единно плащане на площ; подпомагана площ

Дата на публикуване: 2018-01-31