Развитие на демографските ресурси и работната сила в селските райони

Минка Анастасова, Нона Маламова

Резюме: Настоящата статия е обособена в два раздела. В първия раздел е направена оценка на развитието на демографските ресурси в селските райони след приемането на България в ЕС и прогноза в два варианта на тяхната численост към 2013г., на общонационално и регионално ниво. Основният извод, който може да се направи, е, че и при действието на Мерките, включени в НПРСР, изключително високият отрицателен естествен прираст в селата продължава да бъде главна причина за формирането на тежката демографска ситуация в селските райони. На базата на прогнозните резултати, в близкото бъдеще се очаква по-нататъшно намаляване на числеността на селското население. Този спад ще бъде в размер на 3,6% по първия и 5,1% по втория вариант. На регионално равнище в най-неблагоприятна ситуация ще остане Северо-западният район на планиране, а относително с по-малък дефицит на селско население, както се предполага, ще бъде Югозападният район. Втората част на статията е посветена на анализ на: състоянието, проблемите пред развитието на човешките ресурси в българското земеделие; потенциалът на Националната про-грама за развитие на селските райони (ПРСР) 2007-2013 г. за подобряване квалификационното равнище и демографските характеристики на заетите в земеделието. Очерта се следната квалификационна структура на земеделските производители в България: • преобладаващата част от земеделските производители имат основното квалификационно ниво на работника; • не повече от 10% имат второ квалификационно ниво („опитно ниво на работника”); • по-малко от 5% имат трето и четвърто квалификационни нива („супервайзер” и „мениджър”). Значението на Мярка 112 от ПРСР е силно подценено и е необходимо пренасочване на финансов ресурс, така че да бъдат подпомогнати всички млади фермери, които отговарят на изискванията и проявяват интерес към тази мярка. Като се има предвид квалификационната структура на заетите в земеделието, поне 5 пъти по-голям от предвиденият е броят на нуждаещите се от подпомагане по Мярка 111 от ПРСР.

Ключови думи: демографски ресурси; работна сила; прогноза; квалификационна структура на заетите в земеделието; 111 и 112 Мерки от ПРСР; селско население

Дата на публикуване: 2018-01-31