Новите предизвикателства пред световното селско стопанство в началото на второто десетилетие на 21 век

Румен Попов

Резюме: Целта на статията е да се анализира въздействието на движещите сили на промените в световната хранителна система в средно- и дългосрочен план и на тази база да се идентифицират и обосноват главните приоритети за развитието на световното селско стопанство. Основното предизвикателство е да се изгради модел на развитие, който да позволи решаване на проблема с изхранването на населението при устойчиво използване на природните ресурси. Факторите за промените и анализът на въздействието им са групирани в няколко пункта: нарастване на населението и растеж на доходите, като изводът е, че при определени условия селскостопанското производство може да посрещне увеличеното търсене; промени в структурата на търсенето вследствие нара-стването на доходите на глава от населението; новата организация на световната хранителна система; климатичните промени; нарастващ натиск върху основните ресурси за селскостопанско производство; нарастващо значение на ценностите и етичните разбирания в обществото. Оценката на агрегираното въздействие на изброените фактори показва, че в дългосрочен план (до 2050 г.) може да се очаква тенденция на нарастване на цените на селскостопанските продукти, като в същото време, при определени условия, производството ще бъде в състояние да посрещне увеличеното търсене. От гледна точка на този извод са формулирани и обосновани приоритетите за развитието на световната хранителна система и на земеделието като главна нейна част: да се осигури по устойчив начин производството на достатъчно храна за населението на земята; преодоляване на нестабилността в хранителната система и земеделското производство; отчитане в политиката на мултифункционалната роля на земеделието в развитието на селските райони; климатичните промени и свързаните с тях мерки за намаляване на вредните емисии парникови газове от земеделска дейност, както и приспособяването на сектора към новите условия за производство; екологичните измерения на селскостопанската дейност, изискващи производство на повече храни в глобален мащаб, без съществено увеличаване на площите и при намаляващо негативно въздействие върху околната среда; и на последни по ред, но не и по важност, социалните аспекти на последиците от развитието и политиката, свързани с несправедливостта на търговските отношения, достъпът до земеделска подкрепа, ефектът върху доходите, регионалното развитие, политическия процес, околната среда и др.

Ключови думи: движещи сили; приоритети на развитие; световна хранителна система и земеделие

Дата на публикуване: 2018-01-31