Някои тенденции в развитието на демографския потенциал в българските села до 2020 г., на национално и регионално ниво

МИНКА АНАСТАСОВА-ЧОПЕВА

Резюме: В статията са представени основните резултати и изводите от направената прогноза за демографското развитие на селата до 2020 г., на национално и регионално равнище (по райони на планиране). Приложен е методът на декомпозиране на населението, като за базова година е избрана 2010 г. Съгласно прогнозните резултати, общият брой на селското население през 2020 г. се очаква да падне под 2 милиона души. Освен това през следващите 10 години със сигурност близо 700 села ще бъдат обхванати от пълно обезлюдяване и приблизително 1/5 от частична депопулация. Процесът на застаряване ще продължи, като още по-силно ще се изрази при жените и ще бъде последван от нарушен баланс между двата пола в отделните възрастови групи. Очакваното намаление на селското население се дължи главно на високия отрицателен естествен прираст на населението в селата, значението на което е близо 9 пъти по-голямо от това на миграционния фактор. Сред по-младите контингенти значението на миграцията ще е достатъчно силно изразено, особено при жените. Прогнозираните тенденции в развитието на демографските процеси в селата ще бъдат характерни за всички райони на планиране, като в отделните региони ще протичат с различни темпове. За да не се реализира очертаната тревожна прогноза, относно очакваното развитие на демографския потенциал в селските райони до 2020 г., са направени някои предложения, свързани с: усвояването на средствата от Еврофондовете по изпълнение на мерките в ПРСР (Програмата за развитие на селските райони); необходимите промени в цялостната демографска политика на държавата, насочени към създаване на стимули за висока раждаемост и пълноценно отглеждане на децата.

Ключови думи: демографска прогноза; нарастване на населението и миграция; възрастови групи; селско население; тенденции

Дата на публикуване: 2018-04-03