Състояние на конкурентоспособността на лозаро-винарския сектор - насоки и възможности за нейното подобряване

Петър Борисов

Резюме: Години наред лозаро-винарското производство в страната е имало значението на интензивен високостоков и структуроопределящ отрасъл. Наличието на добри природно-климатични условия, на потенциал от местни и интродуцирани сортове и обособени лозаровинарски райони са били реална предпоставка за конкурентоспособност на българското вино на международния пазар. Целта на статията е да се установи сегашната конкурентоспособност на лозаро-винарския сектор и да се дадат насоки и предложения за нейното повишаване. Основен подход за анализ на сектора е „диамантът на Портър”, чрез който се изследват следните детерминанти на конкурентоспособността на сектора - факторни условия; свързани и подпомагащи отрасли; условия, свързани с търсенето; стратегии на предприятията в отрасъла. Конкурентните предимства на сектора се оценяват с показателите – сравнителен индекс на експортните предимства, сравнителен индекс на импортните предимства, индекс на релативните търговски предимства, размер и динамика на пазарния дял. Установява се, че България губи своите пазарни позиции - следствие от силно конкурентната среда на международния пазар, на който страните – традиционни производителки на вино, са притиснати от силната конкуренция на новите производителки – Чили, Австралия, ЮАР и Аржентина. Основни начини за повишаване конкурентоспособността на сектора са окрупняването на лозята, диверсификацията на производството и тясната интеграция на отраслите.

Ключови думи: конкурентоспособност; конкурентни предимства; ефективност; рентабилност; лозаро-винарски сектор

Дата на публикуване: 2018-02-07