Ефекти от прилагането на ОСП на ЕС върху развитието на българското зеленчукопроизводство

Петър Кировски

Резюме: Целта на статията е да се направи оценка на развитието на зеленчуковия сектор под влиянието на ОСП на ЕС. В динамика са проследени основни производствени показатели, видова структура, брой и среден размер на стопанствата, занимаващи се с производство на зеленчуци. На база на действащата нормативна уредба са отразени основните механизми за подпомагане и ефектът от тях при провежданата ОСП на ЕС. Основните изводи от реализирания ефект от ОСП върху българското зеленчукопроизводство са свързани с продължаващо устойчиво влошаване на производствените показатели. Нивото на средните добиви е значително по-ниско от това, постигнато в останалите страни - членки. Тези изводи категорично са подкрепени с данните за влошаващия се дисбаланс между производство и потребление и от данните за търговското салдо при търговията със зеленчуци.Подпомагането по Схемата за единно плащане на площ (СЕПП) и Националните доплащания (НД) не кореспондират с интензивния характер на производство на зеленчуковите стопанства и с променливите разходи при производството. Нивото на подпомагане по тази схема не оказва стимулиращо въздействие за стопаните, заети в сектора. Основните механизми за подпомагане - схема „Групи производители” и схема „Оперативни програми”, до настоящия момент не са ефективни. Налице са трудности от обективен и субективен характер, пречещи за сдружаване на производителите, заети в сектора. Незначителна част от мерките, предвидени в Програмата за развитие на селските райони (ПРСР), са използвани от земеделските производители, отглеждащи pеленчуци. Липсва ролята на държавата за стимулиране на производството на български качествени зеленчуци. Страната ни вече повече от десет години се е превърнала в нетен вносител на зеленчуци.

Ключови думи: оперативни програми; качествени зеленчуци; зеленчукопроизводство; добиви

Дата на публикуване: 2018-04-02