Развитие на птицевъдството - преди и след присъединяването на България към ЕС

Диляна Митова

Резюме: Организационните, структурни и нормативни изменения, наложени от членството ни в ЕС, от една страна, и икономическата среда в България, от друга, влияят на развитието на всички подотрасли на животновъдството у нас - обуславят настъпилите промени в броя на стопанствата, отглежданите в тях животни и получената продукция. Целта на настоящата статия е да се оцени състоянието на сектор „Птицевъдство” преди и след присъединяването на България към Европейския съюз, да се анализират проблемите и да се акцентира върху възможностите за неговото бъдещо развитие. Оценката на състоянието и развитието на сектора е направена на основата на анализ на динамиката в: броя на отглежданите животни, произведената продукция, на вноса и износа и развитието на стопанските единици в сектора. Направен е критичен преглед на националната и Общата селскостопанска политика (ОСП) на ЕС за подкрепа на птицевъдството у нас и са посочени възможностите за бъдещо развитие на сектора в условията на реформираната ОСП на ЕС. С присъединяването на България към ЕС се появяват нови фактори, с които подотрасълът трябва да се съобразява - възможност за достъп до единния европейски пазар; отпадане на митническите бариери; защита от конкуренцията на търговията с трети страни; специфични изисквания за безопасност на храните, качеството на продуктите, екологията, хуманното отношение към животните. Някои от тези фактори влияят положително на развитието на птицевъдството у нас, други поставят специфични изисквания пред него, с които не може да не се съобрази. Състоянието на птицевъдството и възможностите му за възпроизводство са показател за неговата готовност да отговори на новите изисквания и да се приспособи към новите условия. Въз основа на проведения анализ са направени следните обобщаващи изводи: В сравнение с останалите видове животни намалението на броя на птиците и производството на яйца е по-малко, което се дължи на запазване до голяма степен на промишления характер на производството в птицевъдството; ОСП не предвижда директни плащания за подотрасъл „Птицевъдство”, а саморегулиране на пазара на птиче месо и яйца с трети страни (извън ЕС); Основният елемент на ОСП по отношение на птицевъдството се явяват маркетинговите стандарти за качество, като целта е да се подпомогне конкурентоспособността и да се насърчава специализацията в сектора, което от своя страна да доведе до увеличение на доходите на заетите в този сектор, като в същото време се подобри качеството на продуктите; ОСП индиректно ще подпомогне тези производители в птицевъдството, които имат смесена дейност – освен птици те обработват и земеделски земи. За съжаление тази помощ ще се почувства по-осезателно само при 3,2% от стопанствата, които държат приблизително 1/5 от производството в подотрасъла; Положително въздействие върху сектора има и общата организация на пазара на птиче месо и яйца – мито върху вноса им от трети страни и експортни субсидии върху износа. Присъединяването на България към ЕС допринесе не само за увеличаване на вноса на птиче месо, но и за увеличаване на износа на тези продукти – отвориха се нови пазари; В съответствие с т. 51 от „Насоките на Общността за държавни помощи в секторите на земеделието и горското стопанство 2007-2013 г.”, с цел подкрепа на земеделски производители за реализиране на доброволно поети ангажименти за хуманно отношение към животните, в сектор „Птицевъдство” се пое инициатива за предлагане на мерки за подпомагане. Помощта да се предоставя на земеделски производители – птицевъди, които се ангажират да прилагат една или повече от мерките за период от най-малко 5 години и отговарят на определени условия. Срокът на схемата за помощта е до 31.12.2013 г. Може да се направи изводът, че през последните 7 години (след присъединяването ни към ЕС) птицевъдството е относително стабилно като сектор при една сравнително по-ниска база. То обаче разполага с необходимия потенциал за увеличаване на производството. В българското птицевъдство приоритетно развитие ще запазят отглеждането на кокошки за яйца, за консумация, интензивното угояване на бройлери и добивът на качествен втлъстен черен дроб.

Ключови думи: ОСП; възможности за бъдещо развитие; национална селскостопанска политика; птицевъдство; птицеферми; производтво на птиче месо и яйца; мерки за подпомагане

Дата на публикуване: 2018-03-27