Адаптивност на производствената система в овощарска ферма

Ваня Манолова, Веселин Арнаудов

Резюме: Плодопроизводството е традиционен отрасъл на българското земеделие, но развитието му в последните десетилетия е белязано от негативни тенденции. Делът на плодовете в брутната продукция на растениевъдството, в динамика, трайно намалява. Свиват се площите и производството.Вносът на пресни плодове превишава десетократно износа. Неблагоприятните промени по отношение на важни макроикономически показатели показват, че овощарските стопанства работят в неблагоприятна заобикаляща среда. Целта на статията е да се обоснове важността и ефектът от стратегическите решения за повишаване на адаптивността на производствената система в овощарска ферма на примера на черешопроизводството. Черешата е сред най-предпочитаните овощни видове сред производителите. Използвани са данни от изследователски проект, проучващ комплексно интродуцирани черешови сортове. Статията разглежда теоретичните аспекти на категорията адаптивност и дискутира модел на адаптация на овощарска ферма. Приложени са методите експертна оценка, иконометрични методи и SWOT анализ. Предложен е подход за повишаване адаптивността на производствената система в овощарството, който смекчава последиците от неблагоприятни въздействия и същевременно не натоварва финансово стопанството. Разработен е теоретичен модел на овощарско стопанство в четири варианта: с ранни, средноранни, късни сортове и смесен вариант. Доказва се по-високата адаптивност на варианта, при който рискът се диверсифицира между трите групи сортове. Внедряването на модели с висок адаптивен капацитет на ниво ферма и популяризирането им на местно, регионално и национално ниво е правилният път за бързото им достигане до най-широк кръг фермери. Този подход ще има положителен ефект на ниво ферма, на ниво регион и на макроравнище.

Ключови думи: производство на череши; намаляване на риска; стратегически решения; устойчивост; уязвимост

Дата на публикуване: 2018-03-30