Анализ на конкурентоспособността на зеленчукопроизводството в България

Румен Попов

Резюме: В статията се прави анализ на конкурентоспособността на българското зеленчукопроизводство на основата на методика, разработена от Института по икономика на селското стопанство (LEI) - Нидерландия. Използвани са статистически данни за периода 2000-2011 години. Моделът за оценка обхваща три групи от индикатори - за средата на развитие, факторите на производството и резултативни, които в крайна сметка определят конкурентоспособността на производството на продуктовата група. Всяка група обхваща няколко индикатора. Главната идея е да се определят и анализират индикаторите, което да позволи да се идентифицират промените в тенденциите и модела на развитие. На второ място, квантифицирането на индикаторите позволява да се сравнява тяхната величина с определени прагови стойности (benchmark), вкл. да се направят сравнения между страните и групи страни. Следователно анализът на конкурентоспособността чрез приложението на тази методика обхваща както промените в проявлението на определящите я фактори (тези за средата на развитие и на производството), така и квантифициране на достигнатото ниво, в сравнение с други страни или групи страни. Крайната оценка на конкурентоспособността на зеленчукопроизводството ще се основава на четири главни индикатора: 1. Нарастване/намаляване дела на сектора на световния пазар; 2. Нарастване на производителността на труда по отделни стадии на продоволствената верига; 3. Нарастване на величината на индекса за конкурентоспособност на Баласа; 4. Нарастване на добавената стойност по отделни стадии на продоволствената верига. В резултат на изследването може да се обобщи, че силните страни на конкурентоспособността на българското зеленчукопроизводство – осигуреността със земя, благоприятният климат и съществуващите традиции, през първите 10 години на XXI век последователно се неутрализират, а в последните години и надмогват от дефицитите по отношение на средата за развитие – демографски процеси, качеството на образованието и разходите за научни и развойни дейности; слабостта на предприемачеството и въвеждането на иновации, както и на пазарната инфраструктура и институции в сектора. В резултат от едно високо за страната ниво - делът на България в световната търговия със зеленчуци намалява; значението на зеленчуците в общия селскостопански износ на страната също намалява и в края на периода България вече е нетен вносител на зеленчуци. В крайна сметка, в откритата среда на общия европейски пазар и засилващите се процеси на глобализация на икономиката, българското зеленчукопроизводство демонстрира намаляваща конкурентоспособност.

Ключови думи: конкурентоспособност; индикатори; зеленчукопроизводство

Дата на публикуване: 2018-03-06