Ефективност на икономическите организации и обществената интервенция в земеделието

Храбрин Башев

Резюме: Широко прилаганите традиционни подходи за оценка на ефективността на стопанските организации в земеделието се базират (единствено) на „техническата ефективност” на факторите на производство и „производителността на използваните ресурси”. Те сравняват равнищата на ефективност на ферми от различен тип, сектори и страни, независимо от транзакционните разходи и специфичната икономическа, институционална и природна среда на тяхното развитие. В същото време останалите аграрни организации (договори, асоциации, пазари, обществени и хибридни форми) не се разглеждат като алтернативни икономически структури, като се игнорират или изучават напълно самостоятелно. В статията се предлага нов подход за оценка на ефективността на икономическите организации и обществената интервенция в земеделието, който адаптира постиженията на интердисциплинарната Нова институционална икономика. Предложеният подход включва: изучаване на фермата и аграрните организации като управленческа, вместо като производствена структура; оценка на сравнителната ефективност на алтернативните пазарни, договорни, вътрешни и хибридни форми за управление, на базата на потенциала им да минимизират производствените и транзакционните разходи, и да максимализират производствените и транзацкионни изгоди; анализ на равнището на транзакционните разходи и на техните институционални (разпределение на правата и задълженията, и системата за тяхното санкциониране), поведенчески (предпочитания, ограничена рационалност и опортюнизъм на индивидите), критични (неопределеност, честота, специфичност на активите, присвояемост на дейността/транзакциите), технологически (неделимост, икономия на размери и мащаби) и природни фактори; определяне на адекватен критерий за ефективност на фермата и нейните ефективни граници – потенциал за повишаване на продуктивността на ресурсите с най-малко транзакционни разходи, в сравнение с практически възможна алтернативна организация. Новият подход се прилага, за да се прецизират нуждите от обществена интервенция в аграрния сектор („икономическата роля на държавата”) и да се оцени сравнителната ефективност на алтернативните форми за обществена намеса. Анализът на социалноикономическата и природна среда и на транзакционните разходи идентифицира голямо многообразие на „пазарни и частни провали”, свързани с неустановени или лошо установени права на собственост, неефективна система за санкциониране на абсолютните и договорни права, висока неопределеност и зависимост на дейността, ниска присвояемост на правата, необходимостта от колективни действия и т.н., които налагат намеса на обществото като трета страна в пазарния и частния сектор. Индивидуалните форми на обществена интервенция (институционална модернизация, подпомагане, регулация, финансиране, данъци, хибридна или вътрешна обществена организация) не са с еднаква ефективност в специфичната среда на отделните страни, райони и сектори, и трябва да се избере/ат най-ефективната/ите, с отчитане на съвкупните (директни, частни, обществени, транзацкионни, на трета страна и т.н.) разходи и приноса в устойчивото развитие. Въпреки това, „общественият провал” е възможен и широко са разпространени неподходяща интервенция, ненавременна, недостатъчна или прекомерна регулация, лошо управление, корупция и т.н., в резултат на което се компрометира устойчивото развитие на сектора.

Ключови думи: аграрни организации; ефективност; ферми; управление

Дата на публикуване: 2018-03-06