Квалификационни проблеми на заетите в българското земеделие в условията на Общата селскостопанска политика (ОСП)

Нона Маламова

Резюме: Целта на тази статия е да представи резултатите от анализа на съответствието между квалификационното равнище на земеделските производители в България и новите изисквания. Направена е и оценка на приноса на предприсъединителната програма САПАРД и на потенциала на Националната програма за развитие на селските райони (ПРСР) - 2007-2013 г., за повишаване на квалификацията на земеделските производители. Очерта се следната квалификационна структура на земеделските производители в България: преобладаващата част от земеделските производители имат основното квалификационно ниво на работника; не повече от 10% имат второ квалификационно ниво („опитно ниво на работника”); по-малко от 5% имат трето и четвърто квалификационни нива („супервайзер” и „мениджър”). Приносът на Мярка 111 и Мярка 143 от Програмата за развитие на селските райони (ПРСР) за квалификационното развитие на земеделските производители на този етап е минимален. Сключените договори за обучение по Мярка 111 от ПРСР предвиждат обучение на едва 5% от земеделските производители. Наблюдава се минимален напредък по изпълнение на целите. Изпълнението на Мярка 143 от ПРСР показва географски дисбаланс, неравен достъп на земеделските производители и ниска ефективност. Резултатите от анализа дават основание да се направят някои препоръки за практически действия за подобряване достъпа на земеделските стопани до необходимите им образователни, консултантски и информационни услуги, а именно: - съвместни действия на Националната служба за съвети в земеделието (НССЗ) с органите на местното самоуправление за организиране на информационни дейности и курсове за обучение на земеделски производители на територията на селските общини; - подобряване на кадровия потенциал на териториалните звена на НССЗ. Съставът на повече от една трета от териториалните офиси е необходимо да бъде допълнен със специалисти от основни за земеделието професионални области (агрономи, зооинженери, аграрикономисти; - повишаване на мотивацията на бенефициентите по Мярка 114 на ПРСР за предоставяне на агроекологични консултантски услуги и на такива за управление на стопанството, като се увеличи стойността на максимално допустимите разходи за този вид услуги до стойността на максимално допустимите разходи за технологични съвети.

Ключови думи: земеделие; ОСП; Програма за развитие на селските райони; квалификация

Дата на публикуване: 2018-03-06