Аргументи за и против държавната намеса в аграрния сектор

Станимир Андонов

Резюме: Целта на настоящата статия е да представи някои от основните аргументи в подкрепа или против субсидирането на аграрния сектор. Анализът ще изложи накратко ролята на държавното подпомагане за земеделието според икономическата теория. Имайки предвид, че аграрният сектор е специфичен, в сравнение с услугите и индустрията, по отношение на влиянието на климатичните фактори и тяхната динамика, това предполага повишени рискове за отрасъла, които се очаква да бъдат компенсирани в някаква степен от суверена. Еластичността на отрасъла също предопределя някои от особеностите на факторите, които оказват влияние върху подкрепата на сектора. Друг е въпросът, доколко те са рационални. За ефективността на сектора може да се погледне от друг ъгъл - през призмата на веригата на добавената стойност, която нагледно показва (в настоящия си вариант) кои елементи от веригата са по-ефективни и кои не. Друг теоретичен момент е свързан с хипотезата от икономиката на благоденствието, според която най-малък ефект от аграрния протекционизъм ще имат тези субсидии, върху които бенефициентът не може да влияе или влиянието му е максимално ограничено. В този смисъл държавата може да прецени рационално, доколко сериозна трябва да бъде нейната намеса в отрасъла, базирана на йерархията на вземането на решения и елементите, влияещи върху тях. В последната част са изброени и основните аргументи, които експертите изтъкват срещу аграрния протекционизъм, както и тяхното негативно влияние.

Ключови думи: аграрен протекционизъм; земеделие; дърво на решенията; верига на добавена стойност

Дата на публикуване: 2018-03-12