Развитие на свиневъдството преди и след присъединяването на България към ЕС

Диляна Митова

Резюме: Организационните, структурни и нормативни изменения, наложени от членството ни в ЕС, от една страна, и икономическата среда в страната ни, от друга, влияят на развитието на всички подотрасли на животновъдството у нас - обуславят настъпилите промени в броя на стопанствата, отглежданите в тях животни и получената продукция. Целта на настоящата статия е да се оцени състоянието на сектор „Свиневъдство” преди и след присъединяването на България към Европейския съюз, да се анализират проблемите и да се акцентира върху възможностите за бъдещото развитие. Оценката на състоянието и развитието на сектора е направена на основата на анализ на динамиката в броя на отглежданите животни, произведена продукция, вноса и износа, и развитието на стопанските единици в сектора. Направен е критичен преглед на националната и Общата селскостопанска политика (ОСП) на ЕС за подкрепа на свиневъдството у нас и са посочени възможностите за бъдещо развитие на сектора в условията на реформираната ОСП на ЕС. С присъединяването на България към ЕС се появяват нови фактори, с които подотрасълът трябва да се съобразява - възможност за достъп до единния европейски пазар; отпадане на митническите бариери; защита от конкуренцията на търговията с трети страни; специфични изисквания за безопасност на храните, качеството на продуктите, екологията, хуманното отношение към животните. Някои от тези фактори влияят положително на развитието на свиневъдството у нас, други поставят специфични изисквания пред него, с които не може да не се съобрази. Състоянието на сектор „Свиневъдство” и възможностите му за възпроизводство са показател за готовност да отговори на новите изисквания и да се приспособи към новите условия. Въз основа на проведения анализ са направени следните обобщаващи изводи: Намалението на броя • животни и произвежданата продукция се проявяват в най-голяма степен в свиневъдството. Този спад все още не е преодолян. • Окачествяването на реализираните угоени свине по европейска скала осигурява производството на качествено месо и адекватно заплащане на производителите. Селекционната дей-ност се променя в насока към добива на месо с по-малко тлъстини. • От 2008 г. в свиневъдството започва окрупняване и концентрация. Броят на стопанствата намалява, докато средният брой животни в едно стопанство се увеличава. Променя се и структурата на свиневъдните стопанства, като се увеличава делът на крупните промишлени ферми. • Разпределението на свиневъдните стопанства и броят на свинете, според размера на ИЗП, води до извода, че много малка част от свиневъдните стопанства ще могат да почувстват осезаема помощ от плащанията на единица площ. • Липсва финансово подпомагане за сектор свиневъдство в ЕС, респективно и у нас, което допринася за свиване на производството от него. • В съответствие с точка 51 от Насоките на Общността за държавни помощи в секторите на земеделието и горското стопанство 2007-2013, с цел подкрепа на земеделски производители - за реализирането на доброволно поети ангажименти за хуманно отношение към животните, в сектор „Свиневъдство” се пое инициатива за предлагане на мерки за подпомагане. Помощта да се предоставя на земеделски производители - свиневъди, които се ангажират да прилагат една или повече от мерките за период от най-малко 5 години и отговарят на определени условия. Срокът на схемата за помощта е до 31.12.2013 г. Може да се направи изводът, че през последните 5 години (след присъединяването ни към ЕС) свиневъдството е относително стабилно като подотрасъл, при една относително по-ниска база. Като цяло, в близките няколко години не се очакват значителни положителни промени в производството и консумацията на свинско месо у нас.

Ключови думи: ОСП; възможности за бъдещо развитие; национална селскостопанска политика; свиневъдство; свиневъдни ферми; производство на свинско месо; мерки за подпомагане

Дата на публикуване: 2018-03-30