Екологични рискове в екоуправлението на земеделските стопанства

Антон Митов

Резюме: В ЕС–28 е възприета обща система от индикатори за анализ и оценка на влиянието на дейността на земеделските стопанства върху състоянието на околната среда и качеството на живот на населението. В настоящата статия се разглеждат земеделските практики, които оказват влияние на околната среда и зависят от мениджърските решения на земеделските стопани. Целта е да се направи оценка на екологичните рискове, които определените практики създават за околната среда. Оценката се прави единствено за вероятните рискове, тъй като в рамките на земеделските стопанства не могат да се отчетат всички последствия за околната среда, които създава тяхната дейност. Изследването се основава на 13 индикатора, за описанието на които се използват един или няколко показателя, избрани според нашето виждане за тяхната значимост в екоуправлението на земеделските стопанства в България. В резултат от направените изводи може да се твърди, че екологичен риск представлява: високото равнище на азотното торене при негативно съотношение с фосфорното торене, което води до засоляване, окисляване, деградация на почвите и риск от замърсяване на водите; изключително висок дял на ИЗП (използвана земеделска площ) в специализираните растениевъдни стопанства и опростена производствена структура, което нарушава равновесието на хранителните вещества в почвата и изисква значителни количества азотно торене; ниска гъстота на животните, което не осигурява необходимия оборски тор за растениевъдството и увеличава потребността от минерални торове; наличие на ИЗП без зелено покритие, което повишава риска от ерозия на почвата, и др. Направените изводи от оценката на екологичните рискове, произтичащи от дейността на земеделските стопанства, налагат по-внимателно и конкретно определяне на механизмите за подкрепа на земеделските производители, отнасящи се до опазването на околната среда.

Ключови думи: земеделски практики; екоуправление; екологичен риск

Дата на публикуване: 2018-11-21