Доходи и заетост в селските райони на България след присъединяването към ЕС

Диляна Митова

Резюме: Цел на настоящото изследване e да се проследят и анализират някои характерни процеси, свързани с доходите и заетостта на населението в селските райони у нас през последните десет години, и да се очертаят основните проблеми в тази насока. Развитието на селските райони бе неразделна част от ОСП 2007–2013 г. и продължава да е на фокус и през настоящия програмен период. Регламент (ЕС) № 1305/2013 детайлизира реформата за по-нататъшната политика на ЕС за развитие на селските райони. Един от приоритетите на тази политика е насърчаване на социалното приобщаване, намаляване на бедността и икономическо развитие в<br>селските райони. В тази връзка въпросите, свързани с доходите, заетостта, бедността и социалното изключване на населението, живеещо в селските райони, са важни за очертаване на някои характерни особености на селските райони на страните от ЕС и конкретно у нас, и са показател, доколко селскостопанската политика спомага различията в отделните райони да бъдат намалявани или смекчавани. Обект на изследването са заетостта и доходите в предимно селските (както и в междинните, и градски) райони на България. Статистическите данни за развитието на селските райони целят да измерят икономическите, социалните и екологичните проблеми, свързани със селските райони. Те дават представа за специфичните особености на районите в светлината на тяхната класификация като селски/градски. Използваният подход се базира на методологията за типология при определяне на градски–селски райони по Евростат. В настоящия анализ, на база на налична информация по типове райони, се разглеждат следните показатели: Брутна добавена стойност (БДС) на един зает, по райони (предимно селски, междинни и предимно градски) - на един зает във всички видове икономически дейности и на един зает в сферата на селското и горското стопанство, и рибовъдството. Като допълнителни показатели се използват и Брутен вътрешен продукт (БВП) в стойност по райони и БВП на 1 зает по райони, както и заетост на населението по видове дейности и райони. Анализиран е и показателят Еквивалентен среден нетен доход на човек (Mean equivalised net income) в селските райони (по степен на урбанизация) - за определяне на средния приравнен разполагаем (нетен) доход на един човек в селските райони. Идентифицирани са характеристики и проблеми, както и ролята, и въздействието на политиката (ОСП) върху заетостта и доходите в българското село и селски общности. Основните резултати от изследването са свързани с идентифициране на заетостта и доходите в селските райони у нас през последните десет години и с очертаване на основните проблеми. Според степента на урбанизация (DEGURBA) у нас през 2015 г. в селските райони живее 32% от населението (при средно 28% за ЕС–28); в градовете и предградията - 26% (31,6% средно за ЕС), а в големите градове – 42% (40,4% средно за ЕС). Заетите във всички икономически дейности, общо за всички райони, намаляват за периода 2007–2015 г. със 7,5%, като за предимно селските райони намалението е със 7,7%, за междинни райони намалението е с 11,2%, а за предимно градските райони има увеличение с 2,3%. Заетите в дейностите селско и горско стопанство и рибовъдство намаляват за периода 2007-2015 г. с 10,3% за всички райони; за междинните райони намалението е с 10%, за предимно градските райони – със 137%, а в предимно селските райони е отбелязано минимално (1%) увеличение на заетостта. БДС на един зает в предимно селските и междинните райони, както от всички икономически дейности, така и от селскостопанските дейности, има тенденция на нарастване през периода 2007–2015 г., но темповете на това нарастване са по–бавни в предимно селските райони, в сравнение с другите райони. Това показва, че има съществена разлика в доходите на заетите в различните типове райони, в полза на тези, живеещи в предимно градските такива. Еквивалентният разполагаем нетен доход в абсолютни стойности расте през годините за всички типове райони, но отново с най-бавни темпове за селските райони, в сравнение с градовете и предградията, и с големите градове. Размерът на нетния доход на човек в селските райони е значително по-малък от този в останалите райони. Разлики в нетните доходи в различните райони се задълбочават с годините. Във всички райони у нас е голям делът на населението, живеещо в бедност или социална изолация. Но за селските райони този процент е най-голям. По-високият риск на бедност в селските райони се дължи на по-ниска заетост на трудоспособното население, по-висока безработица, по-ниска образователна степен на населението и по-ниски доходи.

Ключови думи: заетост; доходи; междинни райони; бедност; предимно селски райони; социална изолация

Дата на публикуване: 2019-01-16