Устойчивост на аграрните екосистеми в България

Храбрин Башев, Божидар Иванов, Десислава Тотева

Резюме: Екосистемният подход нарастващо се използва в управлението и оценката на аграрната устойчивост. Въпреки значителния прогрес в това ново направление, в България липсват цялостни изследвания на интегралната, социално икономическата и екологическата устойчивост на агроекосистемите от различен вид. В тази статия се прави за първи път опит да се оцени устойчивостта на агроекосистемите в нашата страна. В началото се предлага холистичен подход за оценка на интегралната, икономическата, социалната и екологическата устойчивост на агроекосистемите в България, който включва система от 17 принципи, 35 критерии и 46 показатели, и референтни стойности. След това се оценява общата и аспектна устойчивост на 7 типови и 10 специфични агроекосистеми в страната. Оценките са базирани на първична информация, събрана от мениджърите на „типични” ферми на територията на различни агроекосистеми в 4 географски района на страната. Изследването установи, че съществува значителна вариация в нивата на интегрална и аспектна устойчивост на агроекосистемите от различен вид, като индивидуалните показатели с най-високи и ниски стойности показват (критичните) фактори, повишаващи или понижаващи устойчивостта. С най-висока интегрална устойчивост са агроекосистемите в равнинните райони и в Санданско-Петричка котловина, докато най-нискоустойчиви са агроекосистемите в планинските райони с природни ограничения и в Дупнишка котловина.

Ключови думи: агроекосистеми; България; екологична; икономическа; социална; устойчивост

Дата на публикуване: 2019-04-25