Дигитализация на селското стопанство и райони в България
Храбрин Башев
Резюме: В страната липсват задълбочени анализи за състоянието и развитието на дигитализацията в сел-
ското стопанство и селските райони на България, въпреки голямата им теоретическа и практическа
значимост.
Целта на статията е да анализира състоянието и развитието на дигитализацията в нашата
страна и в аграрната сфера (в частност); да открои основните тенденции в тази област; да направи
сравнение с останалите страни на ЕС; да идентифицира основните проблеми; да направи изводи за
усъвършенстване на политиките през следващия програмен период.
Анализът установи, че в последните години има значително подобряване на достъпа на българ-
ските домакинства до интернет, като се увеличава значително и броят на лицата, използващи интер-
нет с цел взаимодействие с обществени институции и за покупка на стоки и услуги. Страната, обаче,
значително изостава от останалите членки на ЕС по отношение на навлизането на цифровите техно-
логии в икономиката и обществото. България се нарежда на едно от последните места в ЕС по инте-
грален индекс на навлизане на цифровите технологии в икономиката и обществото. Съществува го-
ляма вариация в степента на дигитализация в различните подотрасли на селското стопанство, сто-
панствата от различен юридически тип и размери, и в различните райони на страната. Мнозинство-
то от земеделските стопани не са запознати със същността на цифровото земеделие, като едва 14%
използват съвременни цифрови технологии. Основните пречки и рискове при въвеждане на цифро-
вите технологии са квалификацията на служителите, размерът на инвестициите, неясните икономи-
чески ползи, сигурността на данните. Основните области, в които са необходими действия от страна
на държавната администрация, са: подкрепа на мерки за допълнителна квалификация на служите-
лите, данъчни стимули при планиране на мерки и цифровизиране на дейността, насърчаване на мла-
ди специалисти, въвеждане на международно признати процеси за стандартизация и сертифицира-
не, адаптиране на законодателството в областта на защита на данните и подсигуряване на високо-
надеждни и високоскоростни мрежи.
ското стопанство и селските райони на България, въпреки голямата им теоретическа и практическа
значимост.
Целта на статията е да анализира състоянието и развитието на дигитализацията в нашата
страна и в аграрната сфера (в частност); да открои основните тенденции в тази област; да направи
сравнение с останалите страни на ЕС; да идентифицира основните проблеми; да направи изводи за
усъвършенстване на политиките през следващия програмен период.
Анализът установи, че в последните години има значително подобряване на достъпа на българ-
ските домакинства до интернет, като се увеличава значително и броят на лицата, използващи интер-
нет с цел взаимодействие с обществени институции и за покупка на стоки и услуги. Страната, обаче,
значително изостава от останалите членки на ЕС по отношение на навлизането на цифровите техно-
логии в икономиката и обществото. България се нарежда на едно от последните места в ЕС по инте-
грален индекс на навлизане на цифровите технологии в икономиката и обществото. Съществува го-
ляма вариация в степента на дигитализация в различните подотрасли на селското стопанство, сто-
панствата от различен юридически тип и размери, и в различните райони на страната. Мнозинство-
то от земеделските стопани не са запознати със същността на цифровото земеделие, като едва 14%
използват съвременни цифрови технологии. Основните пречки и рискове при въвеждане на цифро-
вите технологии са квалификацията на служителите, размерът на инвестициите, неясните икономи-
чески ползи, сигурността на данните. Основните области, в които са необходими действия от страна
на държавната администрация, са: подкрепа на мерки за допълнителна квалификация на служите-
лите, данъчни стимули при планиране на мерки и цифровизиране на дейността, насърчаване на мла-
ди специалисти, въвеждане на международно признати процеси за стандартизация и сертифицира-
не, адаптиране на законодателството в областта на защита на данните и подсигуряване на високо-
надеждни и високоскоростни мрежи.
Ключови думи: селско стопанство; България; дигитализация; селски райони
Дата на публикуване: 2020-06-04
Свали пълен текст