Устойчиво селскостопанско развитие в България и Европейския съюз
Антон Митов
Резюме: По време на борбата с пандемията от COVID–19 Европейската комисия се съсредоточи върху конкретни действия за постигане на осезаем напредък в областта на целите за устойчиво развитие – Sustainable Development Goals (SDG`s).
Цел за устойчиво развитие № 2 гласи – „Прекратяване на глада, постигане на продоволствена сигурност и подобряване на храненето, насърчаване на устойчивото земеделие“.
Конкретно тази цел за устойчиво развитие се стреми да сложи край на глада и недохранването, както и да осигури достъп до безопасни храни в достатъчен за задоволяването размер. Реализирането на тази конкретна цел зависи от насърчаването на производството на устойчиви системи и увеличаване на инвестициите в инфраструктурата на селските райони, както и развитието на селскостопанските изследвания.
Както се уточнява в разработката, тъй като няма „големи проблеми”, свързани с глада в ЕС, ЦУР 2 „Нулев глад“, в контекста на ЕС, се фокусира главно върху устойчивостта на селскостопанското производство и неговото въздействие върху околната среда. Тенденциите от последните пет години по отношение на жизнеспособността и устойчивостта на селскостопанското производство са благоприятни в някои отношения, в други имат нужда от регулация.
Използваните в методически аспект показатели са разделени в три основни групи:
1. Недохранване – Индикатор: Коефициент на затлъстяване.
2. Устойчиво селскостопанско производство – Индикатори: Факторен земеделски доход на годишна работна единица; Правителствена подкрепа за селскостопански изследвания и разработки (иновации); Площ с биологично земеделие; Хармонизиран индикатор за риск от пестициди (HRI1).
3. Въздействие на селскостопанското производство върху околната среда: Емисии на амоняк от селското стопанство; Нитрати в подземните води; Установена сериозна водна ерозия на почвата; Общ индекс за земеделските птици.
Цел за устойчиво развитие № 2 гласи – „Прекратяване на глада, постигане на продоволствена сигурност и подобряване на храненето, насърчаване на устойчивото земеделие“.
Конкретно тази цел за устойчиво развитие се стреми да сложи край на глада и недохранването, както и да осигури достъп до безопасни храни в достатъчен за задоволяването размер. Реализирането на тази конкретна цел зависи от насърчаването на производството на устойчиви системи и увеличаване на инвестициите в инфраструктурата на селските райони, както и развитието на селскостопанските изследвания.
Както се уточнява в разработката, тъй като няма „големи проблеми”, свързани с глада в ЕС, ЦУР 2 „Нулев глад“, в контекста на ЕС, се фокусира главно върху устойчивостта на селскостопанското производство и неговото въздействие върху околната среда. Тенденциите от последните пет години по отношение на жизнеспособността и устойчивостта на селскостопанското производство са благоприятни в някои отношения, в други имат нужда от регулация.
Използваните в методически аспект показатели са разделени в три основни групи:
1. Недохранване – Индикатор: Коефициент на затлъстяване.
2. Устойчиво селскостопанско производство – Индикатори: Факторен земеделски доход на годишна работна единица; Правителствена подкрепа за селскостопански изследвания и разработки (иновации); Площ с биологично земеделие; Хармонизиран индикатор за риск от пестициди (HRI1).
3. Въздействие на селскостопанското производство върху околната среда: Емисии на амоняк от селското стопанство; Нитрати в подземните води; Установена сериозна водна ерозия на почвата; Общ индекс за земеделските птици.
Ключови думи: устойчиво развитие; цели за устойчиво развитие; Европейска зелена сделка
Дата на публикуване: 2023-06-30
Свали пълен текст