Биологично производство ефективност и ефикасност в контекста на агроекологията
Диляна Митова
Резюме: През последните 70 години селскостопанската дейност в Европа се промени благодарение на политики, технологии и практики, които имаха за цел да гарантират стабилно снабдяване с храна на достъпни цени. Но този успех бе постигнат с цената на все по-влошаваща се околна среда. Ето защо е важно да се открои потенциалът на по-устойчиви алтернативи. Биологичното земеделие (БЗ) е съставна част и инструмент на държавната политика в областта на земеделието по отношение на устойчиво управление на природните ресурси, спазване на високи стандарти за качество и безопасност на храните и хуманно отношение към животните. Едновременно с това БЗ допринася за развитието на жизнеспособни селски райони. Ето защо то е ключов приоритет в политиката за развитие на земеделието в ЕС и в Република България, и един от акцентите на Общата селскостопанска политика (ОСП) за следващия програмен период. Биологичното производство (БП) благоприятства природата и обществото като производствена система, която допринася за намаляване на замърсяването на въздуха, почвите и водите; за увеличаване на биоразнообразието, засилване на устойчивостта на земеделието, за осигуряване на здравословна храна и чиста природа за сегашното и бъдещите поколения, и така органично се вписва в изискванията на новата ОСП.
Изследването има за цел да се определят ефикасността и ефективността на биологичното производство у нас в контекста на промените, развитието и измеренията, които прилагането на ОСП има върху селското стопанство, и по-конкретно върху агроекологията. За целите на изследването, за ефикасността се съпоставят данни за България и средно за Европейския съюз, като се изчислява коефициентът на ефикасност на БЗ. Изчисляването на коефициентите на ефективност и ефикасност се прави по
начин, заимстван от Иванов (Башев и др., 2020), като ефективността се разглежда във връзка с ролята на предоставените компенсаторни плащания (субсидии) в сектора по години. Проследени са основно годините от 2010 до 2019 г., като за някои от показателите са използвани и данни до 2020 г. Изследването е базирано и е част от работата по научноизследователски проект „Перспективи пред българското земеделие и селските райони в контекста на ОСП 2021 – 2027 и Плана за възстановяване на ЕС“, разработен от колектив, с ръководител доцент д-р Божидар Иванов, ИАИ, ССА – София, през 2021 – 2022 г. В изследването е използвана разработената за целите на гореспоменатия проект методология, ползвайки съответен алгоритъм, съчетаващ количествени и качествени методи, проучване на литература, сравнителен, институционален и мултикритериален анализ, метод на групировките, стойностно-измерителен и качествен анализ, метод на относителната сравнителна оценка, индикаторен метод, с включени коефициенти на ефективност и ефикасност (Иванов и кол., 2023 г.).
Настоящото изследване установява, че биологичното производство у нас има променяща се през периода 2010 – 2019 г. ефективност – нарастваща почти при всички показатели до 2014 – 2017 г., и намаляваща след това. Това е изчислено на база на публичното подпомагане за сектора и показва, че подпомагането играе съществена роля за развитието и ефективността на БЗ, но също така и че промяната на изразходваните средства не е винаги синхронизирана и в съответствие с очакваните и получени
резултати. Редица други фактори също имат своята важна роля за повишаване на ефективността на сектора. Ефикасността на сектор БП е сравнително ниска, макар да бележи възходяща тенденция (тръгвайки обаче от ниска база). Делът на БЗ в ИЗП все още е малък и има необходимост от по-нататъшно подпомагане и промотиране на БЗ у нас, за да се увеличи този дял и да се достигне средното за ЕС равнище. Компенсаторното подпомагане на площ и животно, в комбинация с осигуреното приоритетно
подпомагане по инвестиционните мерки и по-високия интензитет на финансовата помощ, са стимул за земеделски стопани да преминават към биопроизводство, като в резултат на това както площите в системата за контрол, така и броят на биопроизводителите нарастват многократно в изследвания период.
Изследването има за цел да се определят ефикасността и ефективността на биологичното производство у нас в контекста на промените, развитието и измеренията, които прилагането на ОСП има върху селското стопанство, и по-конкретно върху агроекологията. За целите на изследването, за ефикасността се съпоставят данни за България и средно за Европейския съюз, като се изчислява коефициентът на ефикасност на БЗ. Изчисляването на коефициентите на ефективност и ефикасност се прави по
начин, заимстван от Иванов (Башев и др., 2020), като ефективността се разглежда във връзка с ролята на предоставените компенсаторни плащания (субсидии) в сектора по години. Проследени са основно годините от 2010 до 2019 г., като за някои от показателите са използвани и данни до 2020 г. Изследването е базирано и е част от работата по научноизследователски проект „Перспективи пред българското земеделие и селските райони в контекста на ОСП 2021 – 2027 и Плана за възстановяване на ЕС“, разработен от колектив, с ръководител доцент д-р Божидар Иванов, ИАИ, ССА – София, през 2021 – 2022 г. В изследването е използвана разработената за целите на гореспоменатия проект методология, ползвайки съответен алгоритъм, съчетаващ количествени и качествени методи, проучване на литература, сравнителен, институционален и мултикритериален анализ, метод на групировките, стойностно-измерителен и качествен анализ, метод на относителната сравнителна оценка, индикаторен метод, с включени коефициенти на ефективност и ефикасност (Иванов и кол., 2023 г.).
Настоящото изследване установява, че биологичното производство у нас има променяща се през периода 2010 – 2019 г. ефективност – нарастваща почти при всички показатели до 2014 – 2017 г., и намаляваща след това. Това е изчислено на база на публичното подпомагане за сектора и показва, че подпомагането играе съществена роля за развитието и ефективността на БЗ, но също така и че промяната на изразходваните средства не е винаги синхронизирана и в съответствие с очакваните и получени
резултати. Редица други фактори също имат своята важна роля за повишаване на ефективността на сектора. Ефикасността на сектор БП е сравнително ниска, макар да бележи възходяща тенденция (тръгвайки обаче от ниска база). Делът на БЗ в ИЗП все още е малък и има необходимост от по-нататъшно подпомагане и промотиране на БЗ у нас, за да се увеличи този дял и да се достигне средното за ЕС равнище. Компенсаторното подпомагане на площ и животно, в комбинация с осигуреното приоритетно
подпомагане по инвестиционните мерки и по-високия интензитет на финансовата помощ, са стимул за земеделски стопани да преминават към биопроизводство, като в резултат на това както площите в системата за контрол, така и броят на биопроизводителите нарастват многократно в изследвания период.
Ключови думи: агроекология; ефикасност; ефективност; биологично производство
Цитиране: Mitova, D. (2024). Organic production – efficiency and effectiveness in the context of agroecology. Bulgarian Journal of Agricultural Economics and Management, 69(1), 3-26 (Bg).
| Литература: (click to open/close) |
Дата на публикуване: 2024-03-29
Свали пълен текст