Подкрепата за земеделието в райони с неблагоприятни природни условия в рамките на ОСП на ЕС
РУМЕН ПОПОВ
Резюме: Подкрепата за земеделската дейност в т.нар. необлагодетелствани райони е част от II стълб на ОСП на ЕС. През 2005 г. са внесени съществени промени в дефинирането на т.нар. междинни райони с неблагоприятни условия. В статията се
разглежда историческото развитие на организацията на подкрепата за земеделието в необлагодетелстваните райони, необходимостта от приемане на нови критерии за обхвата на районите с природни ограничения и на тази основа се правят предложения относно унифициране на критериите за допустимост и формулата за определяне на плащанията. Главните изводи за позицията на България относно бъдещата организация на плащанията в райони с естествени препятствия за селскостопанска дейност са формулирани в няколко пункта:
Предлаганата система от осем биофизични критерии за определяне на минимален праг за класифициране на земите с природни препятствия изглежда приложима.
Изчисляването на помощите трябва да се основава на разходи при базови технологии за съответния референтен район и район за подкрепа с използвана технология за екстензивно производство. Това ще е още една гаранция, че тези плащания ще съответстват на целта на мярката.
Използването на показателя стандартен брутен марж като критерий за допустимост за подкрепа на дадено стопанство има редица предимства:
Отговаря напълно на целта на подкрепата на селскостопанските дейности в районите с природни ограничения ¦ “райони, ...където поддържането на екстензивна селскостопанска дейност е важно за управлението на земята”, защото по-ниския производствен потенциал на земите в тези райони ес-
тествено води до по-висок дял на този показател в брутната селскостопанска продукция;
Показателят за стандартния брутен марж може да бъде изчисляван по култури и продукти, като по този начин производства с висока доходност могат да бъдат изключени от подкрепата;
Стандартният брутен марж дава добра методическа основа и сравнително опростен метод за калкулация, което позволява да се постигне диференциране на помощите по стопанства съобразно местните природни ограничения.
Схемите за подкрепа на земеделските стопанства в районите с природни препятствия частично преодоляват недостатъците, произтичащи от организацията на единните плащания (SAP). Размерът на последните зависи от обема на производството, т.е. при него екстензивните производства са ощетени.
Землищата в България, в които земеделските стопанства могат да получават помощи поради наличието на природни ограничения, са определени на базата на биофизични показатели, характеризиращи почвеното плодородие и климата. Поради липса на данни не са ползвани показатели за икономическото състояние на фермите и демографските процеси. По тази причина сега определените райони за подкрепа до голяма степен ще са обхванати и при прилагане на предлаганите нови критерии.
България желае да минимизира риска от възможни промени на обхвата, т.нар. междинни или други необлагодетелствани райони при определяне на районите с природни ограничения, вследствие предстоящото преразглеждане през 2010 г., особено като се има предвид факта, че тази мярка се въвежда за пръв път в страната през 2007 г.
разглежда историческото развитие на организацията на подкрепата за земеделието в необлагодетелстваните райони, необходимостта от приемане на нови критерии за обхвата на районите с природни ограничения и на тази основа се правят предложения относно унифициране на критериите за допустимост и формулата за определяне на плащанията. Главните изводи за позицията на България относно бъдещата организация на плащанията в райони с естествени препятствия за селскостопанска дейност са формулирани в няколко пункта:
Предлаганата система от осем биофизични критерии за определяне на минимален праг за класифициране на земите с природни препятствия изглежда приложима.
Изчисляването на помощите трябва да се основава на разходи при базови технологии за съответния референтен район и район за подкрепа с използвана технология за екстензивно производство. Това ще е още една гаранция, че тези плащания ще съответстват на целта на мярката.
Използването на показателя стандартен брутен марж като критерий за допустимост за подкрепа на дадено стопанство има редица предимства:
Отговаря напълно на целта на подкрепата на селскостопанските дейности в районите с природни ограничения ¦ “райони, ...където поддържането на екстензивна селскостопанска дейност е важно за управлението на земята”, защото по-ниския производствен потенциал на земите в тези райони ес-
тествено води до по-висок дял на този показател в брутната селскостопанска продукция;
Показателят за стандартния брутен марж може да бъде изчисляван по култури и продукти, като по този начин производства с висока доходност могат да бъдат изключени от подкрепата;
Стандартният брутен марж дава добра методическа основа и сравнително опростен метод за калкулация, което позволява да се постигне диференциране на помощите по стопанства съобразно местните природни ограничения.
Схемите за подкрепа на земеделските стопанства в районите с природни препятствия частично преодоляват недостатъците, произтичащи от организацията на единните плащания (SAP). Размерът на последните зависи от обема на производството, т.е. при него екстензивните производства са ощетени.
Землищата в България, в които земеделските стопанства могат да получават помощи поради наличието на природни ограничения, са определени на базата на биофизични показатели, характеризиращи почвеното плодородие и климата. Поради липса на данни не са ползвани показатели за икономическото състояние на фермите и демографските процеси. По тази причина сега определените райони за подкрепа до голяма степен ще са обхванати и при прилагане на предлаганите нови критерии.
България желае да минимизира риска от възможни промени на обхвата, т.нар. междинни или други необлагодетелствани райони при определяне на районите с природни ограничения, вследствие предстоящото преразглеждане през 2010 г., особено като се има предвид факта, че тази мярка се въвежда за пръв път в страната през 2007 г.
Ключови думи: земеделие; ОСП; ЕС; подкрепа; неблагоприятни природни условия
Дата на публикуване: 2024-09-03
Свали пълен текст