Поглед върху българското земеделие през XX век, сега и в бъдеще

ТРИФОН ДАРДЖОНОВ, ВЪТО ХРИСТОВ

Резюме: Критичният анализ показва, че изоставането на земеделието ни в началото на XX век, трябва да се свърже с разпокъсаното ползване на земята. Задълбочаването на това изоставане, през втората половина на века идва като резултат от колективното обработване при свръх концентрация на държавното участие и изолиране от световния технически прогрес. Това доведе до криза в земеделието в края на 80-те години. За съжаление, сполучлив изход от нея не беше намерен и кризата се задълбочи. В стремежа си да намерим мотивирания за качествен труд собственик, създадохме 450 хиляди стопани върху 18% от ИЗП, а останалите 82% от ИЗП се стопанисват от 3800 едри предприемачи и кооперации, каквито няма нито в Европа нито в САЩ. В резултат на тази стихийна реформа, земеделието ни сега е монокултурно зърно и слънчоглед, с малко животни, зеленчуци и плодове. Отглеждането на животните, зеленчуците и плодовете се намира в групата на дребните стопани. Законодателните промени през последните 10 години, затвърждават този ход на развитие, който ни отдалечава от Европа и САЩ. За съжаление, липсва единно мнение за сегашното развитие. Авторите отстояват позицията, че е необходима коренна промяна в политиката към земеделието. Държавата трябва да се ангажира много по-активно и компетентно при изработване на регулаторите на пазара на земята и арендуването й и при организирането на пазара на земеделските продукти, чрез използването на фермерски кооперации. Субсидиите трябва да стимулират разширяването на животновъдството и създаването на всестранно развито земеделие. Това ще наложи промяна в законите за земята, за арендата, за животновъдството; пълна реорганизация на науката за земеделието, професионалната подготовка на стопаните и компетентното им информационно осигуряване. Браншовите организации на фермерите ще трябва да приемат върховенството на националните интереси в земеделието и да постигнат национално обединение, като партньор на МЗХ. Парите давани от държавата трябва да гарантират развитието на фермерското земеделие, а не едрото предприемаческо, каквото е сега. Необходимо е да се разгърне широка дискусия, преди изработването на националната стратегия за развитие на земеделието, за да бъдат преодолени негативните последици от миналите периоди и да се съобразим с европейското развитие.

Ключови думи: земеделие; България; промяна; развитие

Дата на публикуване: 2024-09-05