Конкурентоспособност на българския зеленчуков сектор на световния пазар
Диляна Митова
Резюме: В зависимост от обхвата на понятието „конкурентоспособност“, то се използва често и в разнообразен контекст в икономическите изследвания, макар да липсва точна и общоприета дефиниция за това какво точно включва. В настоящото изследване е възприето конкурентоспособността да бъде разглеждана от гледна точка на пазарното представяне, използвайки разработената теоретична рамка за измерване на представянето на отделна държава или сектор от националната икономика, основана на дефиницията на канадската Група за конкурентоспособността: „Способността устойчиво да се печели и запазва пазарен дял”. В нея са заложени две концепции – за изменение на пазарния дял и формиране на печалба, за да бъде постигнато устойчиво във времето развитие.
Цел на настоящото изследване е да се направи оценка на конкурентоспособността на българския сектор „Зеленчукопроизводство“ на световния пазар, като се отбележи нейното изменение в динамичен аспект. В изследването конкретно е възприета разработената от Б. Иванов методология за изчисляване на съставен индекс на конкурентоспособността, съдържащ два основни компонента – производство и стойност.
Анализът показва мястото на българското зеленчукопроизводство в националното земеделие и на световния пазар на зеленчуци, динамиката и измененията, които рефлектират в конкурентоспособността на сектора през годините на членство в ЕС – 2007 – 2021 година.
Комплексната оценка на конкурентоспособността в сектора на зеленчуковите култури в България на световните пазари я определя като сравнително ниска. Получените резултати от изследването потвърждават и допълват оценката на конкурентоспособността на сектор „Зеленчукопроизводство“ в България, направена от други български изследователи.
Въпреки благоприятния климат и природни дадености у нас, както и на традициите ни в производството на зеленчуци, секторът влошава пазарните си позиции и динамиката на конкурентоспособността е по-скоро негативна. Изследването ясно показва, че България губи позиции в производството на зеленчуци, като същевременно се засилва зависимостта й от вноса и външните цени. Зеленчукопроизводството е сред уязвимите сектори на българското селско стопанство, като трайните негативни тенденции на намаление на площите и производството се проектират в неспособността да се задоволяват потребителските нужди у нас от родно висококачествено производство.
Бъдещото развитие на сектора и повишаването на неговата конкурентоспособност ще зависи от множество фактори, в това число и от това доколко зеленчукопроизводителите ще могат да бъдат гъвкави и да се приспособят за постигане на новите екологосъобразни цели на политиката; доколко ще могат да отговорят на съвременните тенденции в земеделското производство – дигитализация, екологично/биологично земеделие, нови технологични решения.
Цел на настоящото изследване е да се направи оценка на конкурентоспособността на българския сектор „Зеленчукопроизводство“ на световния пазар, като се отбележи нейното изменение в динамичен аспект. В изследването конкретно е възприета разработената от Б. Иванов методология за изчисляване на съставен индекс на конкурентоспособността, съдържащ два основни компонента – производство и стойност.
Анализът показва мястото на българското зеленчукопроизводство в националното земеделие и на световния пазар на зеленчуци, динамиката и измененията, които рефлектират в конкурентоспособността на сектора през годините на членство в ЕС – 2007 – 2021 година.
Комплексната оценка на конкурентоспособността в сектора на зеленчуковите култури в България на световните пазари я определя като сравнително ниска. Получените резултати от изследването потвърждават и допълват оценката на конкурентоспособността на сектор „Зеленчукопроизводство“ в България, направена от други български изследователи.
Въпреки благоприятния климат и природни дадености у нас, както и на традициите ни в производството на зеленчуци, секторът влошава пазарните си позиции и динамиката на конкурентоспособността е по-скоро негативна. Изследването ясно показва, че България губи позиции в производството на зеленчуци, като същевременно се засилва зависимостта й от вноса и външните цени. Зеленчукопроизводството е сред уязвимите сектори на българското селско стопанство, като трайните негативни тенденции на намаление на площите и производството се проектират в неспособността да се задоволяват потребителските нужди у нас от родно висококачествено производство.
Бъдещото развитие на сектора и повишаването на неговата конкурентоспособност ще зависи от множество фактори, в това число и от това доколко зеленчукопроизводителите ще могат да бъдат гъвкави и да се приспособят за постигане на новите екологосъобразни цели на политиката; доколко ще могат да отговорят на съвременните тенденции в земеделското производство – дигитализация, екологично/биологично земеделие, нови технологични решения.
Ключови думи: добавена стойност; конкурентоспособност; индекс; пазарен дял; продукция от зеленчукопроизводството
Цитиране: Mitova, D. (2024). Competitiveness of Bulgarian vegetable production in the world market. Bulgarian Journal of Agricultural Economics and Management, 69(3), 34-59 (Bg).
| Литература: (click to open/close) |
Дата на публикуване: 2024-09-30
Свали пълен текст