Възможности и предизвикателства пред някои сектори на българското земеделие в рамките на трансатлантическото партньорство за търговия и инвестиции

Диляна Митова

Abstract: Целта на настоящата статия е да се направи анализ на възможностите и предизвикателствата пред някои сектори от българското земеделие в рамките на Трансатлантическото партньорство за търговия и инвестиции (ТПТИ). Изследванията на ефектите от ТПТИ работят с редица допускания, тъй като все още преговорите продължават и параметрите на споразумението не са напълно ясни, освен че то цели основно либерализиране на търговията между ЕС и САЩ. На база на статистически данни е проследена търговията на България със САЩ (по-конкретно селскостопанската търговия) и са направени изводи за важността на сектор „Селско стопанство“ за сключване на едно такова споразумение. Анализирани са износът и вносът на България със САЩ за 15-годишен период и са посочени тенденциите в търговията със селскостопански стоки, както и най-важните търгувани продукти. Анализирано е въздействието на споразумението за ТПТИ върху секторите „Месно животновъдство“ и „Биологично земеделие“. Най-търгуваните стоки от България за САЩ са млечните продукти (сирена и кашкавали), етерично-маслените семена и тютюн. Най-често от САЩ в страната идват тютюни, полуфабрикати и готови храни, както и плодове, и зеленчуци. С намаляване на пречките пред търговията страната дори може да увеличи своя пазар в САЩ, т. е. пазарът ще стане по-достъпен. Друг е въпросът дали в България има достатъчно предлагане, което да потърси реализация на американския пазар. Отпадането на митата и нетарифните ограничения пред взаимната търговия между България и САЩ ще въздействат и върху секторите „Месно животновъдство“ и „Биологично земеделие“. Българските потребители ще имат възможност да избират между по-богат асортимент земеделски стоки, както и от стоки с по-ниски цени. Важно в случая е този избор да бъде информиран – т. е. да има ясна индикация върху етикетите за състава и произхода на храните. Либерализацията на търговията би довела до по-голяма конкуренция на европейския пазар, в частност при някои продукти като месото например. Конкурентният натиск при месата и месните продукти ще се отрази в по-голяма степен на високо субсидираното селскостопанско производство на Западна Европа, като българските производители няма да са чувствително засегнати, тъй като България и сега е нетен вносител на месо. Може да се очаква дори преместване на производствени инвестиции от Западноевропейските страни у нас, където ресурсите за производство са по-евтини (работна ръка, фуражна база и др.). Премахването на забраните за внос в ЕС на месо от САЩ, произвеждано с използване на растежни хормони, както и с нехормонални стимулатори на растежа; продукти и храни, съдържащи ГМО и др., е потенциална възможност за засилване на потока суровини за ХВП в Европа и у нас. В същото време ЕС и България трябва внимателно да решат дали биха желали такива суровини да навлязат на нашите пазари, с оглед на по-стриктните европейски стандарти за безопасност на храните и здравето на хората. Отношението към тези въпроси трябва да следва един научно обоснован подход и обществото трябва да има възможност за информиран избор. В сектора на биологичното производство ТПТИ би улеснило още повече процеса на обмяна на биопродукти и биохрани между България и САЩ, би спомогнало да се обогати асортимента на биопродукти, достигащи до българския потребител, от една страна, а от друга – би осигурило на българския биопроизводител един огромен (над 850 мил. души) пазар за неговите биопродукти. Етеричните масла от роза, лавандула и мента, дивите сушени горски плодове и билки, медът и сиренето могат да се нарекат нишови продукти, с които България би завоювала още по-голям дял на американския пазар. Българското земеделие може да реализира ползи от ТПТИ чрез нишови продукти – млечни продукти, мед, тютюн, билки, етерични масла, биопродукти, които да намерят прием на многомилионен пазар, какъвто е американският.

Keywords: търговия със селскостопански продукти; предизвикателства; месно животновъдство; възможности; органично земеделие; ТПТИ

Date published: 2017-10-04