Национални приоритети на политиката за развитие на селските райони

Румен Попов

Abstract: Успешното развитие на селските райони ще зависи от способността им да се адаптират към откритата конкурентна среда на ЕС и към цялостния процес на глобализация на световната икономика и обществения живот. Освен това селските райони в ЕС се различават съществено по отношение на икономическите и социалните си характеристики, което изисква провеждане на диференцирана политика. Целта на статията е на основата на сравнителен анализ на състоянието на българските селски райони и тези на другите страни от ЕС да се изведат политическите приоритети в тази област и да се очертаят основните пунктове на стратегиите за местно устойчиво развитие. Високият относителен дял на заетостта и на създадената БДС (брутна добавена стойност) в първичния сектор подчертават все още силната зависимост на икономиката на селските райони от земеделието (плюс горското стопанство, лова и риболова). В същото време в процеса на модернизация на тези сектори ще бъде освободена значителна част от работната ръка. От тази гледна точка е необходимо реализирането на национална и местни стратегии за устойчиво развитие с приоритетна задача - разкриване на нови работни места. Постигането на устойчиво развитие предполага, че то е в състояние да отговаря на потребностите на днешното поколение, без да поставя под съмнение възможностите на бъдещите поколения да посрещнат и реализират своите потребности. Досега се смяташе, че това означава разумно използване на природните ресурси и възстановяване, където е необходимо, на екологичното равновесие. Но актуалното икономическо състояние на някои страни от ЕС ясно показва, че устойчивото развитие има и други, също толкова важни аспекти – икономически растеж на здрава основа, т.е. без трупане на дефицити, справедливо разпределение на икономическите тежести между поколенията (пенсионни системи и др.), както и по-балансирано териториално развитие. Успехът на стратегиите за развитие ще зависи преди всичко от способността на местните общности да мобилизират и използват местните ресурси, вкл. и уникалните условия. Това изисква модернизация на управлението и изграждане на капацитет на местните администрации за привличане на инвестиции, реализация на проекти и подкрепа на бизнес инициативи и иновации, обединяване на усилията на местната власт, бизнес асоциациите и неправителствения сектор, повишаване на институционалната ефективност и др. Възможности за разкриване на нови работни места могат да се търсят преди всичко в областта на: възстановяването и развитието на нова икономическа и технологична основа на селскостопанското производство; развитието на хранително-преработвателния сектор; изграждането на пазарна инфраструктура; използването на съществуващия жилищен фонд в селата, изградената инфраструктура и природните условия за развитие на бизнес, предлагащ качествени услуги за активна почивка и възстановяване на градски жители; диверсифицирането на местната икономика чрез създаване и развитие на нови форми на икономическа активност на местните жители в областта на услугите (туризъм, ремонт, строителство, занаяти, съобщения) и на преработващата промишленост.

Keywords: местни стратегии за развитие; приоритети; селски райони

Date published: 2018-02-12