Аспекти на съвременната селскостопанска политика на България

Румен Попов

Резюме: Делът на земеделието в БВП и заетостта последователно намалява, но в същото време то запазва своето значение на основен доставчик на продукти за непосредствена необходимост. Едновременно с това на преден план излизат нови аспекти на селскостопанската дейност – рационалното използване на природните ресурси и балансираното териториално развитие. Ето защо земеделието изисква не само определяне на общата цел на производството – по-пълно задоволяване на обществените потребности, но и редица социални аспекти. Средносрочните приоритети на стопанската дейност са в няколко аспекта. Първо, това са главните насоки на прехода от социалистическо към пазарноориентирано земеделие. Приватизацията на земята доведе до нейното раздробяване и последващо окрупняване в големи масиви, т.е. до формиране на полюсна аграрна структура; значителна маса от дребните стопанства играят ролята на социален буфер, а икономическото им значение постепенно намалява; икономическата либерализация и членството в СТО и в ЕИО определят нова продуктова структура; политиката след приемането ни в ЕС се съсредоточава върху усвояването на европейската подкрепа, като земеделските субсидии се усвояват предимно от големите по площ земеделски стопанства; очертаният упадък в по-голямата част от селските райони не е преодолян. Второ, това са промените в земеделието и в по-общ план – в световната хранителна система в годините до 2050 г. Необходимо е: да се осигури производството по устойчив начин на достатъчно храна за населението на земята; да се гарантира преодоляване на нестабилността в хранителната система и земеделието; да се подсили мултифункционалната роля на земеделието в развитието на селските райони; да се противодейства успешно на климатичните и екологичните изменения в селското стопанство; да се отчитат по-пълно социалните измерения на селскостопанската дейност. Трето, това е европейският модел на земеделие. Целта на политиката на ЕС е съхраняване и развитие на производствения потенциал на европейското земеделие в интерес на гражданите на общността; подкрепа на селскостопанските граждани, произвеждащи качествена, стойностна и разнообразна храна; утвърждаване на разбирането, че земеделието като важен фактор на човешката дейност е основен за запазване на жизнени селски общности. На базата на анализ на мястото на българското земеделие в европейското и SWOT анализ на приоритетите ни в тази област са формулирани допълнителни линии на политика в някои области.

Ключови думи: селскостопанска политика; земеделие; България

Дата на публикуване: 2017-09-13