Развитие на българското овощарство в условията на прилагане на ОСП на ЕС

ПЕТЪР КИРОВСКИ

Резюме: В статията се прави анализ на развитието на сектор „Овощарство” след приемането на страната ни в ЕС. Отразено е мястото на производството на плодове в растениевъдния отрасъл. В динамика е проследена промяната на площите, заети с овощни видове, нивото на средните добиви и производството. Разгледана е промяната, настъпила във видовата и сортовата структура, в броя и средния размер на стопанствата, заети с овощни насаждения. Проследена е търговията на страната ни с плодове – динамиката в износа и вноса на плодове, структурен анализ на износа, пазарен дял на износа и вноса в икономиката на страната. Направен е анализ на основните инструменти на ОСП, влияещи върху сектор „Плодове и зеленчуци“, и правно-нормативната рамка за тяхното приложение. Оценена е степента на усвояване на средствата, предвидени за пазарно подпомагане. Основните изводи за ефекта на действащата политика на ОСП в подотрасъл „Овощарство” до момента са свързани с намаление на производствените площи при почти всички видове. Налице е увеличаване на възрастта на насажденията. Темпът на засаждане на нови овощни градини е значително по-нисък от изкоренените площи. Сортовата структура не отговаря на пазарното търсене. С малки изключения насажденията са от екстензивен тип, при който не може реално да се очаква висок среден добив. Именно по този производствен показател овощните насаждения в България не отговарят и изостават от средните добиви, получавани в съседни страни и в ЕС, където производството на плодове е застъпено. Страната ни е нетен вносител не само на цитрусови видове, но и на плодове, за които има достатъчно благоприятни климатични условия за производство. Нивото на подпомагане при прилагането на Схемата за единно плащане на площ (СЕПП) и Националните доплащания (НД) е такова, че не оказва съществено въздействие нито в частта на производствените разходи, нито върху реализираната печалба. Делът на подпомагането е по-скоро символичен, с оглед направените разходи при отглеждането. Нивото на подпомагане по мерките, свързани с приложението на ПРСР 2007-2013 г., е ниско. В сектор „Плодове” нивото на сдружаване на земеделските производители е изключително трудно. Организацията на производителите (ОП), като ключов момент на реформа в Общата организация на пазарите (ООП) в сектора, не е от съществено значение.

Ключови думи: овощарство; пазарни механизми; износ; СЕПП и НД; сортова структура

Дата на публикуване: 2018-04-03