Тенденции и проблеми в развитието на маслодайните култури - преди и след присъединяването на България към ЕС

Диляна Митова

Резюме: Организационните, структурни и нормативни изменения , наложени от членството ни в ЕС, от една страна, и икономическата среда в страната ни - от друга, влияят на развитието на всички подотрасли на растениевъдството у нас - обуславят настъпилите промени в броя на стопанствата, засетите площи, средните добиви и получената продукция. Целта на настоящата статия е да се оцени състоянието на сектор „Маслодайни култури” преди и след присъединяването на България към Европейския съюз, да се анализират проблемите и да се акцентира върху възможностите за неговото бъдещо развитие. В статията се прави оценка на реалните ефекти от прилагането на ОСП при маслодайните култури в България; анализирани са състоянието, развитието и проблемите на този важен сектор на растениевъдството у нас, степента на подпомагане и ефектите от прилагане на различните инструменти и на ОСП като цяло върху него. Оценката на състоянието и развитието на сектора е направена на основата на анализ на динамиката в: засети и реколтирани площи, средни добиви и произведена продукция; цени и себестойност; динамика на вноса и износа. Направен е критичен преглед на националната и ОСП на ЕС за подкрепа на маслодайните култури у нас и са посочени възможностите за бъдещо развитие на сектора в условията на реформираната ОСП на ЕС. С присъединяването на България към ЕС се появяват нови фактори, с които подотрасълът трябва да се съобразява - възможност за достъп до единния европейски пазар; отпадане на митническите бариери; защита от конкуренцията на търговията с трети страни; помощи по Схемата за единно плащане на площ (СЕПП) и националните доплащания; специфични изисквания за безопасност на храните, качеството на продуктите, екологията. Някои от тези фактори влияят положително на развитието на сектора у нас, други поставят специфични изисквания пред него, с които не може да не се съобрази. Състоянието на сектора на маслодайните култури и възможностите му за възпроизводство са показател за неговата готовност да отговори на новите изисквания и да се приспособи към новите условия. Въз основа на проведения анализ са направени следните обобщаващи изводи: Маслодайните култури показват непрекъснат ръст в развитието си. Това • с най-голяма сила важи за слънчогледа и рапицата. След присъединяването на България към ЕС, като цяло, площите при слънчогледа се задържат на високо равнище, а при рапицата рязко се увеличават. • В структурата на площите с култури слънчогледът заема 13-15% през последните 5 години. Динамиката на площите със слънчоглед показва една устойчива тенденция на нарастване (един от факторите за това са сигурните външни пазари - най-вече Турция и ЕС). • Имайки предвид достигнатото равнище на площите със слънчоглед у нас – между 700 и 800 хил. ха, изискванията за спазване на сеитбооборота няма да позволят да се запази тенденцията на нарастване на площите. Счита се, че площите със слънчоглед са достигнали своя максимум и по-скоро усилията трябва да са насочени към подобряване на агротехниката, повишаване на средните добиви и на качеството. • Слънчогледът е предпочитана култура от българските земеделци, особено с получаването на субсидиите по СЕПП и националните доплащания. Процесите са високомеханизирани, а направените разходи се възвръщат дори и при не особено високи добиви, и се осигурява печалба. • Нарастването на производството на слънчоглед през годините обуславя нарастването на неговия износ. Около 50% от продукцията на слънчогледа се изнася. По-малък е износът на сурово и рафинирано слънчогледово масло. • Анализът на тенденциите при производството на зимна маслодайна рапица показва категорично, че тази култура ще продължи да заема все по-значимо място в производствената структура на земеделските стопанства, специализирани в производството на полски култури. Причините за това са най-вече високата цена на рапичното семе на международните пазари и потенциалните възможности за износ в рамките на ЕС и за трети страни. Маслодайните култури са един от основните стратегически продукти за • продоволствената сигурност. Това осигурява едно постоянство в тяхното търсене на вътрешния пазар, независимо от икономическата обстановка и благоприятните условия за техния износ (почти неограничено търсене на турския и европейския пазар). • Тези култури бяха подпомагани напоследък от националната и европейската политика, както и по различни мерки на САПАРД. Единните плащания на площ (европейски и национални) през 2010 г. представляват 33% от разходите на дка, което оказва положително влияние за развитието им. Прилаганата система на субсидиране обаче не стимулира внедряване на НТП, а екстензивния начин на развитие на тези култури - именно разширяване на площите. • Заедно със зърнените култури, маслодайните са едни от фаворизираните култури в българското селско стопанство, в сравнение със зеленчуци, овощни и лозя.

Ключови думи: ОСП; национални доплащания; национална политика; маслодайни култури; Схема за единно плащане на площ

Дата на публикуване: 2018-04-02