Факторни влияния върху земеделската заетост в България преди началото на новия програмен период 2014-2020 г.

Нона Маламова

Резюме: В статията са представени резултатите от анализ на факторите, които определят тенденциите на заетостта в българското земеделие. Анализирани са процесите, оказващи натиск за промяна на земеделската заетост. Направена е оценка на влиянието на политиката на субсидиране. Влиянието на регионалните различия върху земеделската заетост е изследвано чрез дескриптивен статистически анализ на регионалната дивергенция (по статистически райони и области) по отношение на: дял на земеделието в БДС; гъстота на населението на 1 кв. км; равнище на безработица; структура на земеделските стопанства по размер на ИЗП. Осъществен е корелационен анализ на факторите, включително и на субсидирането по ОСП, определящи тенденциите на заетостта в земеделието, на базата на информация от анкетно проучване на 311 полупазарни стопанства от цялата страна В селските райони, в земеделието и в земеделската политика протичат процеси, които оказват натиск за промяна на земеделската заетост в няколко направления и времеви перспективи: стабилизиране на земеделската заетост на настоящето й равнище в краткосрочен план; намаляване на заетостта в дългосрочен план; неблагоприятни промени по отношение на атрактивността на земеделската заетост; неблагоприятен ефект на земеделското субсидиране върху подсекторната заетост в земеделието; големи регионални различия (и в условията на Общата селскостопанска политика) в динамиката на земеделската заетост. Малкият физически размер на преобладаващата част от полупазарните стопанства (71,6% от изследваната съвкупност), ниската степен на механизация (само 9,7% от изследваните стопани заявяват, че имат трактор) и ниският относителен дял на доходите от земеделие в общите доходи на домакинство от изследваната съвкупност (44,4%) са предпоставки за слаба ефективност на земеделското производство и за намаляваща атрактивност на земеделската заетост. Полупазарните стопанства имат малки възможности да осигурят заетост на трудоспособните членове на изследваните домакинства - близо 30% от тях са без заетост, а други 31,3% имат само частична заетост. Следователно домакинствата в селските райони разполагат с голямо количество неоползотворен трудов ресурс. Голяма част от изследваните домакинства нямат ясни намерения относно количеството влаган труд в земеделското стопанство. Най-голям дял от изследваните домакинства, с неясни перспективи относно количеството влаган труд в стопанството, са локализирани в района с най-голям размер на субсидии средно на едно земеделско стопанство. Това означава, че високото субсидиране не винаги кореспондира с ясни инвестиционни намерения на бенефициентите.

Ключови думи: заетост в земеделието; фактори; перспективи; проблеми; тенденции

Дата на публикуване: 2018-03-21