Методически подход за оценка на устойчивостта в земеделието

Божидар Иванов, Теодор Радев, Петър Борисов, Даниела Вачевска

Резюме: Определенията за същността на устойчивото земеделие, чиято основна цел е удовлетворяването на сегашните и бъдещи човешки потребности от храна, понастоящем се концентрират основно върху трите стълба на устойчивото развитие, а именно, неговата икономическа ефективност, екологична съвместимост и социална отговорност. Това създава трудности при определяне на методически подход за оценка на устойчивостта. Целта на статията е да разработи обоснована методическа рамка за оценка на устойчивостта в земеделието. Производствената система се определя като комплекс от естествени, човешки, технологични и познавателни ресурси. Биофизичните фактори, произтичат от условията на местната среда (географски, физически, химически и биологични), в която функционира земеделското стопанство, и определят по-конкретно климата, терена, местната флора и фауна, типа на почвата, водоизточниците и др. Социалноикономическата среда влияе върху дейността на земеделското стопанство посредством възникващите взаимоотношения при придобиването на входящи ресурси и реализация на продукцията. Неблагоприятното въздействие на факторите на външната среда може да доведе до нарушаване устойчивостта на аграрната система. За да се осигури нужната информация по трите елемента на устойчивостта се налага да бъдат използвани множество индикатори. Някои от тях могат да са специфични, фокусирани върху определен обект, а други – да осигуряват информация по отделни аспекти на проблема в интегративна форма. Интегративните индикатори притежават важното предимство да обхващат съвкупност от обекти, което ги прави удобни за използване, особено при вземане на решения, свързани с провеждане на определени политики. Макар предимството от използване на интегративни индикатори да е очевидно, все пак трябва да се има предвид, че част от информацията се губи в крайната величина, тъй като тя има обобщаващ характер. Поради това важната информация винаги трябва да се синтезира в индивидуални индикатори, които по-късно да се комбинират в единен. Това в никакъв случай не може да се определи като недостатък на интегративните индикатори, а по-скоро се отнася до една от техните основни цели - да бъдат изходна точка за по-широко изследване на проблема. Всички дейности по разработването на индикатори и тяхното прилагане на практика могат да бъдат обобщени в процес, съдържащ отделни етапи. Трябва да се отбележи, че преминаването през етапите от началната и крайната точка е съпроводено с множество възможности за консултации, обратна връзка и въвеждане на нови идеи за подобряване на цялостното изпълнение на процеса.

Ключови думи: биофизични ограничения; индикатори; методически подход; производство; социалноикономически ограничения; устойчиво земеделие

Дата на публикуване: 2018-03-12