Демографските процеси в България след присъединяването към ЕС и проблемите на развитие на човешките ресурси в селските райони (на база на европейската типология за райониране)

Диляна Митова

Резюме: Цел на настоящото изследване - да се акцентира и да бъдат анализирани някои основни особености и характеристики на демографските процеси, протичащи в селските райони у нас през последните десет години, и да се очертаят основните проблеми. Редица изследвания установяват тревожни процеси в демографското развитие на селата и селските райони у нас, които, въпреки действащите мерки по Програмата за развитие на селските райони (ПРСР), продължават и след влизането на България в ЕС. Ролята на човешките ресурси в селските райони, тяхното количество и качество, е съществена за изпълнение на целите, заложени в ОСП и конкретно в ПРСР. Затова изследването и анализирането на проблемите, свързани с демографските процеси у нас, придобиват все по-голяма значимост. Обект на изследването са демографските процеси в предимно селските (както и в междинните и градски) райони на България. Използваният подход се базира на методологията за типология при определяне на градски-селски райони по Евростат. В България 7 области се идентифицират като преобладаващо селски райони, 20 области - като междинни райони, и 1 област - като преобладаващо градски район. За оценка на развитието на демографските процеси в селските райони у нас са използвани набор от демографски показатели, които са част от демографската статистика на Евростат, а именно: раждаемост, смъртност, индекс на естествено увеличение, индекс на нетната миграция, индекс на общата промяна, коефициенти на възрастова зависимост и на демографско остаряване и др., като същевременно е направен и сравнителен анализ по някои показатели у нас и в някои страни от ЕС. Идентифицирани са характеристики и проблеми, както и ролята и въздействието на политиката (ОСП) върху различните демографски процеси в българското село и селски общности. Основните резултати от изследването са свързани с идентифициране на демографските процеси, протичащи в селските райони у нас през последните десет години, и с очертаване на основните проблеми. 82% от населението в България живее в предимно селските и междинните райони (13% в предимно селските и 69% в междинните). През периода 2007–2016 г. спадът в броя и гъстотата на населението у нас в предимно селските и междинни райони продължава. Това намаление се дължи на отрицателния естествен прираст и на миграцията. Увеличава се рискът от обезлюдяване на големи територии в селските райони, като най-засегнати са рядко населените територии (селата и най-малките градове). Едновременно с това продължава и процесът на демографско остаряване на населението в тези райони, както и дълготрайната тенденция на намаляване на раждаемостта и високото ниво на смъртност у нас.

Ключови думи: раждаемост; демографски процеси; междинни райони; смъртност; население; предимно селски райони

Дата на публикуване: 2018-11-21