Array
(
[session_started] => 1732468499
[LANGUAGE] => BG
[LEPTON_SESSION] => 1
)
Промени в организационно-стопанската структура на българското земеделие
Нина Котева
Резюме: Интерес представляват протичащите структурни промени в земеделските стопанства след присъединяването на България към ЕС и основните фактори, които ги определят. Целта на настоящата статия е въз основа на анализ да се очертаят основните насоки на организационно-стопанското преструктуриране в българското земеделие в условията на ОСП на ЕС. Методи на изследване - набор от съвременни методи за изследване, които дават възможност за анализ и оценка на състоянието, определяне на факторните зависимости и тенденции в развитието на земеделските стопанства: системен и сравнителен анализ; монографичен, експертна оценка, метод на статистическите групировки, графичен метод и др. Анализирани са структурните промени в земеделските стопанства. Основните резултати от изследването показват: Трайна тенденция на намаляване на броя на земеделските стопанства. Процесите • на редуциране са най-динамични при дребните и малки земеделски стопанства; • Положителна тенденция на уедряването на земеделските стопанства, която протича с по-ускорени темпове, в сравнение с редица страни в ЕС; • Запазване на нерационалната организационно-стопанска структура на земеделието - двуполюсният модел в структурата на земеделските стопанства - доминиращ дял на дребните и малки стопанства на физически лица и малко на брой едри стопански структури на юридически лица. Все още липсва значим слой средни земеделски стопанства; • Изключително ниска е плътността на животновъдството на единица площ, в сравнение със средната за ЕС и наблюдаваните страни - членки от ЕС; • Положителна тенденция към повишаване на равнището на специализация и концентрация на производството, подобряване на пазарната ориентация на земеделските стопанства; • Положителна тенденция на намаляване на дела на стопанствата, които не отговарят на условията за плащания по СЕПП (все още делът остава висок); • Въпреки нарастването на средния икономически потенциал на стопанствата в страната, той остава по-нисък, в сравнение със средното равнище в ЕС; • Земеделските стопанства в България са слабо диверсифицирани към други дейности, с тенденция към понижаване, което води до ограничаване на възможностите за повишаване на приходите и риск от нестабилност на доходите.
Ключови думи: земеделски стопанства; селско стопанство; преструктуриране на земеделските стопанства; организационно-стопанска структура на земеделието
Дата на публикуване: 2019-07-11
Свали пълен текст