Подход за оценка на управленческата устойчивост на българското селско стопанство
Храбрин Башев, Божидар Иванов, Ангел Саров
Резюме: Необходимостта от включване на „четвърти“ управленчески стълб в концепцията за разбиране и в
системата за оценка на (съвкупната и) аграрната устойчивост нарастващо се обосновава в академич
ната литература, и намира място в подходите на правителствени, международни, частни и други ор-
ганизации. Независимо от това, обаче, все още няма общ консенсус по отношение на това: дали и как
да се включи управлението като нов стълб на аграрната устойчивост; как да се дефинира управлен-ческата устойчивост; каква е връзката между управленческата устойчивост на земеделските стопан-
ства и тази на отрасъла като цяло; кои са критичните фактори на управленческата устойчивост; как
да формулираме, селектираме, измерим и интегрираме различните показатели за устойчивост; как
правилно да оценим равнището на управленческа устойчивост, и т.н.
В България, подобно на много други страни, практически няма цялостни оценки на управленческата устойчивост на селското стопанство и на нейната значимост за цялостното аграрно развитие. Тази
разработка се опитва да запълни празнотата и предлага холистичен подход за разбиране и оценка на
управленческата устойчивост на българското селско стопанство. Новият подход се експериментира
за оценка на управленческата и интегрална устойчивост на българското селско стопанство на наци-
онално ниво, посредством използване на агрегиране на макро и анкетни микроданни.
Изследване доказа, че е важно да се включи „липсващия” управленчески стълб при оценката на ин-
тегралната устойчивост на селското стопанство и устойчивостта на аграрните системи от различен тип. Оценката на управленческата устойчивост на българското селско стопанство установи, че цялостната устойчивост е на „добро”, но близко до „задоволителното” ниво. Освен това, резултатите от оценката на интегралната устойчивост, базирани на микро (стопански) и макро (статистически и др.) данни показват определено разминаване, което следва да се има предвид при анализите и интерпретациите, като същевременно оценителните показатели, методи и данни продължават да се подобряват.
Имайки предвид значимостта на холистични оценки от този тип – за подобряване на аграрната ус-
тойчивост (като цяло) и на управленческата устойчивост на селското стопанство (в частност), те трябва да се разширяват и тяхната прецизност и представителност да се подобрява. Това изисква повишаване на прецизността чрез разширяване на анкетираните ферми и заинтересовани страни, и из-
ползване на по-„обективни” данни от проучвания, статистика, професионални експертизи в дадената
област и др. Тъй като разработването на ефективна система за оценка на управленческата устойчи-
вост е далеч от приключване, нашият и други възникващи подходи следва да бъдат подробно диску-
тирани, експериментирани, подобрени и адаптирани към специфичните условия на оценяваните селско-стопански системи и потребностите на вземащите решения на различни нива на управление.
системата за оценка на (съвкупната и) аграрната устойчивост нарастващо се обосновава в академич
ната литература, и намира място в подходите на правителствени, международни, частни и други ор-
ганизации. Независимо от това, обаче, все още няма общ консенсус по отношение на това: дали и как
да се включи управлението като нов стълб на аграрната устойчивост; как да се дефинира управлен-ческата устойчивост; каква е връзката между управленческата устойчивост на земеделските стопан-
ства и тази на отрасъла като цяло; кои са критичните фактори на управленческата устойчивост; как
да формулираме, селектираме, измерим и интегрираме различните показатели за устойчивост; как
правилно да оценим равнището на управленческа устойчивост, и т.н.
В България, подобно на много други страни, практически няма цялостни оценки на управленческата устойчивост на селското стопанство и на нейната значимост за цялостното аграрно развитие. Тази
разработка се опитва да запълни празнотата и предлага холистичен подход за разбиране и оценка на
управленческата устойчивост на българското селско стопанство. Новият подход се експериментира
за оценка на управленческата и интегрална устойчивост на българското селско стопанство на наци-
онално ниво, посредством използване на агрегиране на макро и анкетни микроданни.
Изследване доказа, че е важно да се включи „липсващия” управленчески стълб при оценката на ин-
тегралната устойчивост на селското стопанство и устойчивостта на аграрните системи от различен тип. Оценката на управленческата устойчивост на българското селско стопанство установи, че цялостната устойчивост е на „добро”, но близко до „задоволителното” ниво. Освен това, резултатите от оценката на интегралната устойчивост, базирани на микро (стопански) и макро (статистически и др.) данни показват определено разминаване, което следва да се има предвид при анализите и интерпретациите, като същевременно оценителните показатели, методи и данни продължават да се подобряват.
Имайки предвид значимостта на холистични оценки от този тип – за подобряване на аграрната ус-
тойчивост (като цяло) и на управленческата устойчивост на селското стопанство (в частност), те трябва да се разширяват и тяхната прецизност и представителност да се подобрява. Това изисква повишаване на прецизността чрез разширяване на анкетираните ферми и заинтересовани страни, и из-
ползване на по-„обективни” данни от проучвания, статистика, професионални експертизи в дадената
област и др. Тъй като разработването на ефективна система за оценка на управленческата устойчи-
вост е далеч от приключване, нашият и други възникващи подходи следва да бъдат подробно диску-
тирани, експериментирани, подобрени и адаптирани към специфичните условия на оценяваните селско-стопански системи и потребностите на вземащите решения на различни нива на управление.
Ключови думи: селско стопанство; оценка; България; управленческа устойчивост
Дата на публикуване: 2021-03-25
Свали пълен текст