Състояние, възможности и перспективи за развитие на лозарството в България

ДЕСИСЛАВА ПАНТАЛЕЕВА

Резюме: Лозарството в България като традиционен отрасъл в земеделието на страната от 60-те до 80-те години на миналия век, заедно с винарството имат най-голям дял от производството и износа на селското стопанство и хранително-вкусовата промишленост. От 80-те години до края на миналия век се наблюдава значително намаляване на реколтираните площи с лозя и спад в производството на грозде. Годините на прехода от централно планирана към пазарна икономика, поставят сектора, както и цялото ни земеделие пред големи трудности и изпитания. През последните две десетилетия, в рамките на дълбоката и продължителна криза и на реформите в земеделието, българското лозарство понася тежки загуби, които се изразяват в значително намаляване на общата площ на лозята; силно влошаване на агротехническото и санитарното състояние на насажденията; влошаване на възрастовата и сортовата структура. Причините за намаляването на реколтираните площи, средните добиви и производството на грозде в страната са: влошаване на възрастовата и сортовата структура на лозовите насаждения, разпокъсаността на лозовия масив между голям брой собственици, ниската изкупна цена на гроздето, некачествен и неотговарящ на заявения сорт посадъчен материал, липсата на коопериране между винари и лозари, особено при изкупуване на готовата гроздова продукция и формирането на изкупните цени на виненото грозде и т.н. Общата селскостопанска политика (ОСП) в лозаро-винарския сектор се реализира чрез група правила и механизми, които регулират производството, търговията и преработката на грозде с цел стабилизиране на пазарите и осигуряване на задоволителен стандарт на живот за лозаровинарската общност. Основните инструменти на Общата селскостопанска политика на Евросъюза за лозарството могат да се формулират в две групи:

Ключови думи: България; възможности; перспективи; състояние; лозарство

Дата на публикуване: 2024-09-05