Равнище на управленческа устойчивост на селското стопанство в България
Храбрин Башев
Abstract: Необходимостта от включване на “четвърти” управленчески стълб в концепцията за разби-ране и в системата за оценка на (съвкупната и) аграрната устойчивост нарастващо се обосновава в академичната литература и намира място в подходите на правителствени, международни, частни и други организации. В България, подобно на много други страни, практически няма цялостни оценки на управленческата устойчивост на селското стопанст-во и на нейната значимост за цялостното аграрно развитие.
Целта на тази статия е да се направи оценка на управленческата устойчивост на селското стопанство на отраслово и подотраслово ниво в България.
Многопринципната, критериална и индикаторна оценка на управленческата устойчивост на българското селско стопанство установи, че цялостната устойчивост е на “добро”, но близко до “задоволително” ниво. Освен това, съществува значителна диференциация на равнищата на интегрална управленческа устойчивост на основните подотрасли. Нещо пове-че, индивидуалните показатели с най-високи и ниски стойности за устойчивост определят “критичните” фактори, подсилващи и влошаващи частната и интегрална управленческа устойчивост на оценяваната агросистема. Последно, но не и най-малко важно, резултати-те от оценката на интегралната устойчивост в тази разработка, базирани на микро(сто-пански) и макро (статистически и др.) данни, показват определено разминаване, което трябва да се има предвид при анализите и интерпретациите, като същевременно оценител-ните показатели, методи и данни продължават да се подобряват.
Имайки предвид значимостта на холистични оценки от този тип за подобряване на аграр-ната устойчивост, като цяло, и на управленческата устойчивост на селското стопанство – в частност, те следва да се разширяват и тяхната прецизност, и представителност да се подобрява. Това изисква повишаване на прецизността чрез разширяване на анкетирани-те ферми и заинтересовани страни, и използване на „по-обективни” данни от проучвания, статистика, професионални експертизи в дадената област и др.
Целта на тази статия е да се направи оценка на управленческата устойчивост на селското стопанство на отраслово и подотраслово ниво в България.
Многопринципната, критериална и индикаторна оценка на управленческата устойчивост на българското селско стопанство установи, че цялостната устойчивост е на “добро”, но близко до “задоволително” ниво. Освен това, съществува значителна диференциация на равнищата на интегрална управленческа устойчивост на основните подотрасли. Нещо пове-че, индивидуалните показатели с най-високи и ниски стойности за устойчивост определят “критичните” фактори, подсилващи и влошаващи частната и интегрална управленческа устойчивост на оценяваната агросистема. Последно, но не и най-малко важно, резултати-те от оценката на интегралната устойчивост в тази разработка, базирани на микро(сто-пански) и макро (статистически и др.) данни, показват определено разминаване, което трябва да се има предвид при анализите и интерпретациите, като същевременно оценител-ните показатели, методи и данни продължават да се подобряват.
Имайки предвид значимостта на холистични оценки от този тип за подобряване на аграр-ната устойчивост, като цяло, и на управленческата устойчивост на селското стопанство – в частност, те следва да се разширяват и тяхната прецизност, и представителност да се подобрява. Това изисква повишаване на прецизността чрез разширяване на анкетирани-те ферми и заинтересовани страни, и използване на „по-обективни” данни от проучвания, статистика, професионални експертизи в дадената област и др.
Keywords: аграрни подотрасли; селско стопанство; оценка; България; управленческа устойчивост
Date published: 2021-06-25
Download full text